илия тодев батак 1876 – мит или история?

Една несбъдната любов 187номни области в техните граници, с които се очъртацелокупното българско отечество, е пак негово дело.Санстефанска България, господа, е пак негово дело. Тойискрено обичаше българския народ и желаеше нелицемернонеговото величие и съединение. И има ли по-добър отнего кандидат за българския престол? (Бурни одобрения).”Но въпросът се оказва предрешен от волята на АлександърІІ (неговият кандидат, както е известно, е АлександърБатенберг) български владетел да не бъде никой отрускоподаните князе. “С това царят Освободител правина българите голямо зло – заявява Стамболов […] – Но ида не беше тая заповед, възразява П. Оджаков, ние пакнямаше да изберем Игнатиева; не знаем ли, че цялатаевропейска дипломация – а особено немците и англичаните,па и Турция са против него и няма да го одобрят.– Ако не беше тая заповед на царя, отвръща Стамболов,ние нямаше да гледаме никакви европейски дипломати.Щяхме да изберем Игнатиева […] И ако Силите го непризнаят, какъв по-хубав и прекрасен от това случай иние да отхвърлим Берлинския договор!” 252Като се привежда това твърде интересно и едва напоследъкстанало известно на научната общност писмо на“руския Ницше”, следва на второ място да се изтъкне, че тооставя съществена във връзка с направената интерпретациянеяснота: Леонтиев се съгласява с негова (на Игнатиев)визия от времето на Българо-гръцката църковна разпра,която той (Леонтиев) тогава не приемал – или пък простосподеля своя визия? 253 По презумпция отговорът би трябвалода се съдържа във втората част на този алтернативенвъпрос – тъй като в “Записки (1875-1878)” Игнатиев никъдене споменава в своите планове за решение на Източния