илия тодев батак 1876 – мит или история?

94 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?Човек чувствува, че е видял достатъчно, че е време да отстъпиназад.Но нека ви разкажа какво видяхме в Батак: ние имахмеизвестни трудности при напускането на Пещера. Представителитена властта бяха обидени поради това, че г. Скайлеротказа да вземе турски чиновник с него, и заповядахана жителите да ни кажат, че тук няма коне, а ние трябвашеда оставим нашите каруци и продължим на седло. Но хоратабяха толкова загрижени да отидем, че сами ни доставихаконе въпреки забраната, като ги докараха първо без седла,за да покажат уж, че вършат това без охота. Ние попитахмедали биха могли да ни донесат и няколко седла. С голямаготовност и с известна насмешка за начина, по който заповедитена мюдюрина бяха потъпкани, те донесоха и седлата.Най-после възседнахме конете и се приготвихме да потеглим.Цяла сутрин ние бяхме обсадени от същите хора,които предната нощ ни бяха блокирали. Или поне те изглеждахада бъдат същите, тъй като техните разкази бяхамного сходни помежду си.Ние не можехме да направим нищо, освен да изслушамесъс съжаление няколко от тях – цял ден не би стигнал,за да се изслуша всяка отделна история на нещастия истрадания – и да дадем неясни обещания, че при нашетозавръщане в Константинопол ще направим всичко, което епо силите ни, за да облекчим тяхното нещастие. Но дипломатическатапомощ – уви! – е много бавна. Докато посланицитеразменят ноти и вежливости и се канят един друг наобеди, докато изпращат представител при Високата порта иполучават обещания, в които никой не вярва, нещастниятнарод тук гладуваше и умираше. Мнозина от обкръжаващитени решиха да се възползват от случая и да ни придружатдо Батак, за да посетят своите разорени домове, а другизадържаха юздите на конете ни, решени да ни накарат даги изслушаме, преди да тръгнем. Една жена хвана моя кон