илия тодев батак 1876 – мит или история?

Среща на Васил Левски със Стоян Чомаков? 147Определението “туркофил” не е много подходящо изащото борбата с Патриаршията, където лежи основнатаобществена дейност на Чомаков, е въпрос колкото църковен,толкова и политически. А турците, в съгласие с международнитеси договори, в най-важните му моменти, стриктносе съобразяват с волята на Русия. Така е и в 1845 и1861, когато исканията на българите са неглижирани, а технитеводачи – пратени на заточение. Така е и в 1869-1870,когато Въпросът получава своето решение, така е и в следващитегодини, когато става дума за приложение на Екзархийскияферман.* * *Също така сложно е и отношението на Чомаков къмРусия.През 1861 той идва в Цариград като русофил – а и катотакъв го напуска през 1878 – и най-напред е в отлични отношенияс руското посолство. Но в началото на 1863 тойразбира, че Северната империя не намира интерес в и поставянепреодолими пречки пред създаването на отделнабългарска Църква. Това го прави най-яркият русофоб наБългарското възраждане.Тази русофобия е твърде дипломатична по своятаформа. Например, колкото и голям противник да му е Игнатиев,Чомаков е в състояние да се среща с него, да разговаря,да спори, да губи и печели, съблюдавайки безупреченbon ton. След Санстефанския мир Чомаков отново е някогашниятгорещ русофил – той се връща в Пловдив, къдетоСтолипин го прави шеф на румелийското здравеопазване,съгласява се и единствената му дъщеря да се ожени заруски офицер – така че и до днес неговите наследници носятруско-българската фамилия “Петров-Чомаков”.