илия тодев батак 1876 – мит или история?

Бележки и позовавания 227244 Цит. по Kilic, A. Russian Machiavelli in the Ottoman Empire: CountIgnatiev conquers Istanbul (1864-1875). – In: Turan, O. (Ed.) The Ottoman-Russian War of 1877-78. Ankara, 2007, p. 3. Уилиам Томас Стед е смятанот някои за баща на модерната журналистика; “приятел на крале и врагна несправедливостта”, славофил, след Априлското въстание той пишесерия от статии в защита на българите; за неговата днешна култоваизвестност в Англия допринася и екзотичната му смърт (бидейки пасажерна “Титаник”, в критичния момент той помага жени и деца да сенастанят в спасителните лодки и така става един от онези, които споделяттрагичната съдба на гигантския лайнер).245 Игнатиев, граф Н. П. Дипломатически записки (1864-74) & донесения(1865-76). Съст. Ил. Тодев. Т. 1. С., 2008, с. 5.246 Meininger, Th. Op. cit.247 Onou, A. The memoirs of Count N. Ignatyev. – In: Slavonic and EastEuropean Review, Vol. 10, N 29 (December 1931), p. 407.248 Рагозина, Е. А. Из дневника русской в Турции перед войной1877-1878 гг. – В: Русская старина, 1916, № 2, с. 251.249 По този въпрос две години по-късно Леонтиев се връща към пораншна– и оказала се по-точна! – преценка (която няколко години покъсноВл. Соловьов споделя и която, с прословутата си мечта за Византия,цар Фердинанд І само ще потвърди): българите копнеели, “промъквайкисе посредством Екзархията в Цариград, да покръстят султанаи другите притежаващи власт и влияние турци и да застанат саминачело на великата и нова Православна империя, която би могла постепеннода отхвърли "стареещата" Русия далеч на север” (вж. за товау Тодев, Ил. Триъгълник на надеждата, с. 197-198, 141-142)]; за отношениетона Леонтиев към българите вж. Жечев, Т. Българският Великденили страстите български. С., 1980, с. 197 сл.; Косик, В. И. Цит. соч.,passim.250 Почти като резюме на този пророческо-месиански мотив звучатфиналните думи от речта на Игнатиев при празненствата на Шипка презсепт. 1902: “От сърце желая България, опирайки се на приятелска Русия,в тясно единение с нея и в братски отношения със Сърбия, даможе да изпълни своевременно историческата задача, предопределенаù от Провидението, съобразно със своето положение на Балканскияполуостров и със значението си в славянския свят.” – цит. по Капчев,Г. Признателна България. С., 1907, с. 195. Изглежда, Игнатиев пред българиредовно си е служел с такава реторика – и е бил неотразим. Напри-