илия тодев батак 1876 – мит или история?

96 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?се запъхтяхме по стръмното. Първи вървяха нашите двезаптиета в техните живописни костюми, наежени с ножове ипищови, нашият водач, също така въоръжен до зъби, следтова петте души, които съставляваха нашата група, възседналимулета и коне, покрити отгоре с неописуеми седлаи парадни конски сбруи, последвани от процесията на петдесетили шестдесет жени и деца, които се бяха решили дани придружат до Батак. Много от жените носеха малки децаи тежък допълнителен товар, съдържащ провизии, облекло,готварски съдове или жътварски прибори, които те бяхаизпросили или взели назаем в Пещера. Даже децата – малкимомиченца, девет и десет годишни – едва се мъкнеха постръмната планина, превити под прекалено тежкия за тяхтовар. А трябваха пет или шест часа, за да достигнем донашето предназначение.След три часа пълзене по пътеките, които бяха толковастръмни, че ние се видяхме принудени да слезем от конетеи да вървим половината от времето пеша, не съвсем безопасноот пропадане в някоя пропаст, ние се изкачвахме всепо-високо и по-високо, докато ни се стори, че влизаме в самитеоблаци. Най-после се измъкнахме от гъстата гора ипопаднахме в прекрасна долина, която простря богат килимот зеленина пред очите ни. Малка рекичка шумолеше и сепровираше през нея, а над водата се очертаваше миниатюрнадъскорезница. Изглежда, че жителите на Батак саводели значителна търговия с дървен материал, който теобработвали от горите на околните планини. По-късно ниесрещнахме голям брой такива малки бичкиджийници и дорини казаха, че те били около двеста в самото градче и околността.Дъскорезниците са мълчаливи сега. Малката долина инейните богати, сочни склонове са били сигурно покрити смногобройни стада от овце и добитък. Нищо живо не севиждаше сега. Това малко красиво място беше самотно