илия тодев батак 1876 – мит или история?

Баташкото клане 83нямал желание да отиде, но накрая Вранко, един от чорбаджиите,или знатните люде, пожелал да отиде като пратеник,след като нямало други желаещи. Той излязъл, придруженот съпругата си София – тя бе един от свидетелите,които се явиха при мене, – от трите си деца и още единчорбаджия, Трендафил със своя син. Ахмед ага им припомнил,че е бил естественият защитник на Батак, тъй катоизглежда, че няколко генерации наред той и неговите предшественициса претендирали за нещо като протекторат надтози населен район. Той им казал да имат доверие в него ида предадат оръжието си, като се заклел тържествено, ченикой не ще пострада и дори косъм от главите им не щепадне. Трендафил и синът му останали като заложници,докато останалите се върнали в селото и оръжието билоизпратено, натоварено в три каруци. Тогава било уреденобашибозуците да бъдат разпределени по къщите в селото.По същото време Трендафил и Вранко били задържаникато заложници, докато завърши разпределението по къщите.Докато жената на Вранко приготвяла обяд за Ахмедага, който щял да остане в тяхната къща, дошли башибозуци,които започнали да я измъчват, за да получат пари.След като изтърпяла различни мъчения, тя припаднала иостанала в това положение известно време, като малкото ѝдете било изтръгнато от ръцете ѝ хвърлено в обора. Дошлидруги башибозуци, които я вдигнали, дърпайки я за косата,и тя им дала 460 пиастра – всичкото, което имала. Башибозуцитемислели, че тя имала повече, съблекли я и намериличасовника на мъжа ѝ. Тя искала от тях да я убият, но теѝ върнали горните дрехи, взели я със себе си и я държалитри дни.Междувременно, след като взели каквито пари и ценностимогли от селяните, башибозуците събрали много отнай-хубавите момичета и ги завели на един хълм вън отселото, където били запазени за задоволяване страстите