илия тодев батак 1876 – мит или история?

Бунтарите на прицел 47Така или иначе, тя е провокативна, полемична (без заядливост61 , но не без самомнителност), проблемна, ерудирана(като не броим изворите), плуралистична (с недвусмислен,обаче, пролиберален и проглобалистки и антимарксисткии национал-нихилистичен акцент). Особено впечатляванейният по последна дума на модата теоретико-познавателенинструментариум, с който авторът борави многоумело. Образец за цялостен идеолого-критически текст помащабен проблем, той направо блести върху конвейера отнабързо скалъпени “книги”, който все по-лудо препускапред очите ни, и трябва непременно да се чете и препрочита– и дори да се изучава. Но не бива да се приема безкритично.Най-важният му недостатък според мен е, нека пакповторя, неговата “сингуларност”: историографията(-2) сепревръща в самостоятелен изследователски обект, макартя да върви, подобно например обувките, само “в чифт” систорията(-2). Липсата на изграден върху солидни документалниоснови пандан поставя под много сериозно съмнениеконцептуално-оценъчната му стойност и го атестира найвечекато релативистки и антиисторичен. Той обаче притежаваи съществени справочни и систематизационни качества– и затова най-вероятно ще остане във възрожденознаниетоза да бъде често използван, но рядко цитиран.Как изглеждат национал-революционерите у Р. Даскалов?Защото, все пак, той има своя версия за нещата – но в“арбитражен” дискурс: “Моите мнения – казва той, – макари да не съм изследвал лично и в дълбочина повечето засегнативъпроси – могат да се извлекат непряко – от“навързването” и начина на представяне на авторите иполемиките, от някои по-общи разсъждения и други индикатори.”