илия тодев батак 1876 – мит или история?

Баташкото клане 113Откакто направихте вашата остроумна забележка, тезимлади момичета лежат вече много дни тук, на грамадата.”ГЕРМАНСКАТА АНКЕТА. Като “анкета” може да сеокачестви и стореното от кореспондента на “Кьолнише цайтунг”д-р Карл Шнайдер (Schneider), който посещава Батакзаедно с Макгахан и Скайлер и за който засега се знаетвърде малко. Той е благоразположен към турците, но нескрива истината за техните деяния. 133 Тук помествам (откъсот?) негова дописка под заглавие “Няма край на турскитезверства”, препечатана във виенския в. “KonstitutionelleVorstadt-Zeitung” на 17 август 1876. 134“[За този], който иска да добие истинска представа занеотдавнашната турска амнистия, приятелски настроенияткъм турците “Kölnische Zeitung” представя съответната затова илюстрация с доклада на местния си кореспондентвъв Филипопол. Кореспондентът на рейнския вестник описвапосещението, което е направил заедно с други хора встаналото прословуто село Батак и представя картината натамошната ярост на турците, от която му настръхват косите.Кореспондентът разказва дословно:“В началото на селото се беше събрала тълпа българи,които поведоха юздите на конете ни през селото. Тук-таме[се виждаше] клекнала на земята жена, увесила глава нагърдите си и нареждаща безкрайна оплаквателна песен.Пред нея стърчаха от земята черепи или полузаровени ръце,това бяха останките на децата ѝ. Тя опяваше: “Милостивибоже, имах пет деца, пет хубави деца; сега те всичкиса умрели, какво да правя, какво да правя?” Хората сесуетяха из камънаците, ровеха из развалините, копаеха датърсят заровените останки и изгорелите близки и навсякъдесе носеха оплаквания, придружени с кършене на ръце искубане на коси. Ако някой ги попиташе за тяхната скръб, тезапочваха с обикновена реч, после преминаваха в оплаква-