илия тодев батак 1876 – мит или история?

188 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?въпрос да е отреждал на българите кой знае колко голяма,камо ли пък първостепенна, роля.Но мемоарите в случая не са меродавният извор – тъйкато Игнатиев започва да ги пише в отговор 254 на остритеобвинения, появили се през 1888, че както в Църковниявъпрос (по негова вина “Русия направила грешка още предивойната от 1877, когато малодушно предала вечнитеинтереси на истината на Православната Вселенска църквав угода на временни интереси”) 255 , така и в Сан Стефано(където не съблюдавал “цялата съвкупност от великичисто руски исторически и политически интереси вИзточния въпрос и стеснил и снишил дадения му в оназиминута от съдбата духовен ръст до ролята на малък иупорит застъпник за бъдещото величие на едва освободенотобългарско късче от турската територия”) 256проявил чрезмерно и недалновидно българолюбие и такаувредил руските интереси. Само намек при такива обстоятелстваза нещо, подобно на визираното от Мидхат и Леонтиев,би означавало Игнатиев да налива вода в мелницатана своите противници 257 .Повече от естествено е в “Записки (1875-78)” той многода настоява, че е бил тъкмо такъв към славяните в Австро-Унгария и Турция, какъвто смята, че би го харесал фрустрираниятслед Българската криза от 1885-87 рускиestablishment и какъвто и днес обикновено го вижда техниятизследовател 258 – безапелационен, ако не и циничен, руско-имперскипрагматик: “Австрийските и турските славяни,представя Игнатиев 259 още в първите страници принципитена своята Цариградска дипломация, трябва да бъдатнаши съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците.Само за постигането на тази цел Русия можеда принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхно-