илия тодев батак 1876 – мит или история?

Баташкото клане 87тях се възползваха от моето присъствие там, за да се върнатза пръв път.Реколтата още стоеше, но те не можеха да я прибератпоради липса на селскостопански сечива. Добитъкът имбеше откраднат. Главният поминък на града бе дърводобивъти търговията бе добре развита дори с отдалечени частина страната. Говореше се, че има около 400 дъскорезниципо течението на малката река, преминаваща през селото,но почти всички от които бяха разрушени.Нещо повече: жителите са били призовани за заплащанеданък върху къщите, които са били разрушени, и за освобождаванетоот военна служба на мъжете, които са билиубити. Данъчните квитанции, които аз видях, изискваха затекущата година за недвижима собственост, включително“теметуат” – 64 767 пиастра, и за освобождаване от военнаслужба 39 472 пиастра. Мютесарифът a на Пловдив миказа, че при все че формалността по представяне исканетоза данъци е била извършена, то данъците не ще бъдат искани.И все пак дори така късно като края на септември,след като житото е било ожънато, не бе разрешено да бъдеприбрано, докато не се заплати десятъкът. Жителите бяхаподложени на големи страдания, тъй като излагането им накапризите на времето и недостигът на храна бяха причинилиболести и дизентерия. Съществуваше също големиятстрах от техните мюсюлмански съседи и не без причина,тъй като по времето на моето посещение видях да седизаедно с пазачите на селото Хаджи Мехмед Ибеоглу, койтобе изтръгнал със сила от жителите пари по време на клането,както и Бекташи Ахмед, наричан Медус, един от ръководителитена клането в църквата.a управител на окръг.