илия тодев батак 1876 – мит или история?

14 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?дискутабилни. Т.е., аз просто не вярвам, че, без сам да еизследвал 11 историята, някой само по чужди изследванияби могъл да напише достойна за внимание теория или историяна историята.В цитираната констатация вярно е още, че липсва диалогмежду онези, които с апломб се афишират като иноватори,и останалите. Тази липса не би следвало, обаче, дасе описва толкова във вида “Като ми пееш Пенке, ле, койли те слуша”, колкото като “Кучето си лае, керванът сивърви”. Т.е., не става дума за нехайство от страна на историографиятаза Възраждането. Просто професионализмътне иска да спори със своето отрицание, защото то не простое безусловно, но е лишено и от елементарна дискурсивнаетика – т.е. ситуацията е антидиалогична. За илюстрацияще приведа само заглавието на един от текстовете,който тримата виновници за днешната ни конференция сасклонни да определят като иновационни. То гласи: “Да мислимли Възраждането? (Паметник на Възраждането иликамък в блатото на нашата национална историография)”12 с автор Г. Димитров. Този материал, според мен,съдържа неща, които заслужават известен интерес 13 , но тебуквално са удавени в самоцелен езотеризъм и в арогантнаагресивност, точен спесимен от която е неговото заглавие икоято прави невъзможна каквато и да било академичнадискусия.Прочее, най-значимият делитбен признак е резултатът,методите са нещо второстепенно – защото голям резултатможе да се постигне и с традиционни, и с нетрадиционниметоди. Но за да е ясно кое какво е необходима е развитаакадемична оценъчност. А такава у нас кажи-речи няма. Ипоради това, основен проблем не само на възрожденозна-