илия тодев батак 1876 – мит или история?

90 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?Гледката, която представляват църквата и църковниятдвор, трябва да се види, за да може да се опише. Едва ли епогребан някой труп, хората лежат там, където са паднали,и трудно може да се пробие път до вратата на църквата.Входът ѝ е запречен от страшен труп, проснат през прага.Посетих тази долина на мрака и смъртта на 31 юли, повечеот два месеца и половина след клането, но смрадтабеше все така непреодолима, че човек трудно можеше даси проправи път в двора на църквата. На всяка стъпка поулиците лежаха човешки останки, гниещи и разпадащи сена лятното слънце, тук череп на стара жена, сивите коси –все още на него, там изкуствената плитка на някое нещастномомиче, разсечено на две от ятаган. Главата, която можеби е била украсявана от нея, вероятно е била отнесенаот някое от кучетата, които сега тук са единствените чистачи,за да бъде лакомо изядена.Вън до самото село преброих повече от 60 черепа вмалка долчинка и от вида им беше очевидно, че почтивсички са били отделени от тялото с брадва и ятаган. Отостатъците женско облекло, разхвърляно наоколо, е ясно,че тук закланите хора са били жени.Има причина да се опасяваме, че някои от по-богатитеселяни са били подложени на жестоки мъчения, преди дабъдат убити, с надеждата да предадат укрити ценности.Така Петрос Трендафилос a и дядо Нешо били печени наогън, а на Стоян Стойчов отрязали ушите, носа, ръцете иходилата.Смятам, че се каза достатъчно, за да стане ясно, че наАхмед ага и хората му се пада славата за извършване наможе би най-гнусното престъпление, опетнило историятаa Петър Трендафилов. Преводачът на Беринг е грък и затова преиначаваимената на българите. [б. Й. М.]