илия тодев батак 1876 – мит или история?

Бележки и позовавания 219рическа форма?” – Заимов, Ст. Миналото. Кн. ІІІ. Пловдив, 1887, с. 3. Ст.Заимов притежава несъмнен стремеж към обективност, воден от койтотой прави нови проучвания и сетне поправя и допълва своите белетризираниисторико-мемоарни съчинения (например, рецензент на второтоиздание на “Миналото” бележи, че неговият автор се проникнал от правилотона Волтер – “който не знае да поправя, не знае и да пише”). Докатое още жив неговият животопис на Апостола претърпява 5-6 издания,като във всички тях неизменно присъства и среща Чомаков : Левски –най-вероятно защото той не е поставял под съмнение нейната фактичност.Все пак, обаче, редно е тук да се спомене още, че днешни изследователина Ст. Заимов (Мирчева, К. От респекта през противопоставянетодо вграждането в националния пантеон (Любен Каравелов в животаи интерпретацията на Стоян Заимов). – В: Наше минало, № 26. Чирпан,2003, с. 62) намират във “Васил Левски. Дяконът” не само неволнигрешки, но и идейно мотивирани измислици и затова не смятат уважениетона нейния автор към историческата истина за безусловно.179 Такава датировка тук се мотивира от убеждението, че в Стоянзаимовиятекст присъствието на “Свобода” е достоверно. Тя обаче не севръзва с два други негови детайла. Първо, с онези думи на Чомаков,които оставят впечатлението, че Църковният въпрос още не е приключен(“Комитетите ще усложнят правилното разрешение на Черковниявъпрос… За сега всички истински патриоти трябва едно да мислят,едно да вършат: добивание черковни правдини…”). Това противоречиеможе да се отстрани по три начина. Първият е да сметнем, че и презлятото на 1871, независимо от Екзархийския ферман (февр. 1870) и оттоку-що завършилия Първи български църковно-народен събор (февруари– юли 1871), Чомаков намира Църковния въпрос все още за висящ –тъй като Портата бави разрешението си за практическо изпълнение наФермана, особено избора на екзарх и приложението на плебисцитнатачаст от чл. 10 (т.е., даване възможност на смесените епархии да се самоопределятмежду Патриаршията и Екзархията). Вторият начин за повечепоследователност в интерпретацията на Стоянзаимовия текст е дарешим, че по време на там описаната среща Чомаков : Левски Църковниятвъпрос все още е в своята предферманна фаза. В такъв случайсрещата ще трябва да се отнесе към второто посещение на Апостола вЦариград (май 1869). Що се отнася до в. “Свобода” (чийто първи брой сепоявява на 7 ноем. 1869), ще трябва да предположим, че е ставало думаза в. “Народност” (според Хр. Стамболски (Стамболски, д-р Хр. Автоби-