илия тодев батак 1876 – мит или история?

134 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?привързаността ѝ към националната кауза, през 1872 напоместен събор гръцките Църкви я обявяват за схизматична.Това е сериозно изпитание, което продължава до февруари1945, когато Схизмата е вдигната. Макар че в иметона националните интереси Екзархията се натоварва с държавническифункции, тя достойно изпълнява и своята душеспасителнароля. Патриотизмът, на който тя вдъхновенослужи, не пречи на благочестието на нейните пасоми, а гоусилва и разширява. Изричано на роден език и от родно духовенство,Божието слово много по-лесно намира пътя къмсърцата на българите. Това е времето, в което народът нинай-силно усеща Църквата като своя майка.Когато се заявява, че без Екзархия не би имало Третабългарска държава, или най-малкото, че нейното създаванеби се забавило и усложнило, необходимо е да се коментираоще нещо, което като че ли най-добре е отразено ведна крилата Каравелова фраза. "Не вярвам аз, че калугерще спаси раята – Свободата не ще екзарх, иска Караджата"– написва през февр. 1872 председателят на БРЦКза да напомни на своите сънародници, че, въпреки току-щоизбрания пръв български екзарх, окончателната цел всеоще не е постигната. 157 Но в нашето съзнание, далеч несамо заради Каравелов, разбира се, екзархът не просто непомага на Караджата в освободителните му усилия, а мупречи.Всъщност, ако погледнем непредубедено на нещата,ще видим, че Черковниците и Революционерите най-честоса сътрудници в Националното движение. Конкретни примериза това има достатъчно, аз ще посоча само два –дипломатическата акция на Екзархията през 1876 и Хаджидимитроватачета.