илия тодев батак 1876 – мит или история?

202 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?71 Впрочем, дали нямаше нашата съдба да бъде по-сродна с тазина унгарците, които не просто остават в Дунавската монархия, но успешной сътрудничат като постигат завиден статус, но територията на коитослед Първата световна война е окастрена по-жестоко и от българската.72 Вж. тук текста „Екзархията – фактическо начало ...”Към „Априлското въстание –социално-класови ...”73 Макар и почти неизвестна, тази теза не е нова. В по-цялостен виднай-напред тя е застъпена у Хр. Гандев – вж. Даскалов, Р. Как се мислиБългарското възраждане. С., 2002, с. 194-195.74 Горе-долу по този начин вижда нещата Ив. Хаджийски – вж. у Тодев,Ил. Триъгълник на надеждата, с. 95-96.75 Вж. Тодев, Ил. Идеята за смъртта у Ботев. – В: Историческипреглед, 1987, № 5.76 Известният стих на Ботев “Тоз, който падне в бой за свобода,той не умира” е очевидна вариация на Христовите думи “който вярва вМене, има живот вечен…а хлябът, който слиза от небето, е такъв,че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето;който яде от тоя хляб, ще живее вовеки… който вярва в мен, ида умре, ще оживее” (Йоан, 6, 47, 50-51; 11, 25). Дали тази парафраза нее направена за идеологическа симетрия с противника, разполагащ сКорана, който на падналите за правата вяра се обещава вечен живот врая и който ненапразно се смята виновник за прочутата турска боеспособност?77 Вж. Тодев, Ил. Българското национално-революционно движение,с. 101 сл., 75-77.78 За това вж. последно Божинов, Пл. Екзархията и политическитетечения сред цариградските българи след Априлското въстание. – В:Българската църква през вековете. Съст. П. Петков. С., 2003.79 Тази метафора е едва ли не запазена марка на проф. Т. Жечевза обозначаване на Църковния въпрос, благодарение на наистина хубаватаму книга“Българският Великден или страстите български”.Чрез Църковния въпрос българите наистина възкръсват като отделнанация, но там няма страсти в библейския смисъл на думата – тоест,страдание и кръв. Вярно е, че падат една-две жертви и неколцина владициза известно време са пратени на заточение, а провъзгласяването