илия тодев батак 1876 – мит или история?

Бележки и позовавания 205то деконструкцията трябва да има за изходна точка правилното идентифициранена своите обекти, което е невъзможно без реконструкция (атова означава работа с извори) на историята.96 Култура, № 18, 8 май 2007, с. 9.97 Струва си тук да се коментира и друг елемент от това определение:“тази фактическа истина се изчиства от някои неудобни елементи(в случая с Батак – ролята на местните помаци в клането),извършва се подборка, преформира се в конструкция с определениакценти, запазвайки, разбира се, своята сърцевина на истинност”.Вярно е, че в една или друга своя употреба даден факт може да бъдедеформиран; но евентуалните деформации (обозначавани – защо не? –като “мит”) винаги могат да се обособят съвсем конкретно – както, например,е в случая с помаците, чието участие в Баташкото клане понякоганаистина се премълчава или даже отрича; но от такава манипулациясамото клане не се превръща в мит – коректното описание на нейниярезултат би било “митът за това, че помаци не са участвали в Баташкотоклане”. Освен това, в такъв случай трябва да се внимава закапана на друг мит, който турци и туркофили упорито разпространяватпрез 1876-77 и който някои днес се надяват да съживят – че османскатавласт нямала нищо общо с Баташкото клане: просто едни българи(-мюсюлмани) клали други българи(-християни). Това, че подобно гледищее застъпено дори в текстове на почитаната в България филантропкалейди Странгфорд (Strangford, Viscountess. Op. cit., p. 44-45), не го превръщав исторически факт. Вярно е, че както мнозина от потушилите Априлскотовъстание в Батак башибозуци, така и техният предводителАхмед ага Барутанлията, са помаци; останалите обаче са турци – и тъкмоте започват клането. Вярно е още, че Барутанлията е полицейскиначалник на Доспат, той потушава въстанието в Батак по нареждане наПазарджишкия околийски съвет и за този си „подвиг” е повишен в чин инаграден с орден. Т.е., отговорността в случая е преди всичко на османскатавласт, тъй като тъкмо тя възлага на свой служител конкретна задачаи после одобрява нейното изпълнение.98 Scruton, R. A Dictionary of Political Thought. London, 2007.99 Казано на специализирания език на логиката, като наука за правилнотомислене, една сама по себе си неудачна (защото е твърде широка– навлиза в периметъра на алтернативното си понятие, създавайкиповече объркване отколкото яснота) и повече номинална (прескриптивна)дефиниция се обявява за напълно реална (дескриптивна).