илия тодев батак 1876 – мит или история?

Една несбъдната любов 185тържеството на славянството дори само по това, че тоединствено е загадъчно (тоест, носи в себе си някаквовелико бъдеще, бъдеще, може би, само отрицателно, а неградивно, но въпреки това велико) […]Тъкмо с това твърдо убеждение […] виждам и отгатвамособената роля, която на българския народ е предопределенода играе сред славяните. Аз бях недоволенот българите за твърде грубата им и невнимателнаборба против Вселенската патриаршия (на чийто престол,запазвайки връзка с нея, можем без трудности следвреме да поставим руски монах); аз се страхувах да не настъпиразрив в люлката на нашите руски предания; тогаваисках да говоря за това, да печатам; мене никой неме слушаше, никой не ми помагаше … но, може би, товабеше за добро, мина се без църковен разрив с гърците, ачисто политическият антагонизъм с тях нищо не значи;политически те така или иначе ще бъдат принудени дани се подчинят, при запазване на православното единство.Щом опасността от църковен разрив с гърците еотстранена […] като руснак аз не мога да не се радвамна успехите на българите и на бързото им освобождение.Самата им изостаналост и географското им положениеса такива, че ще ни бъде по-лесно на тях, отколкото навсички други славяни, да наложим руски печат 249 . Българиятрябва да стане крайъгълен камък на Всеславянскотоздание, от нея като център трябва да изхождаттоковете на славянското единение… 250Слушам, че след Вас вторият кандидат е княз Дондуков.Не го познавам и затова не съдя; познавайки Ви, естественоаз се радвам много повече за Русия и България,когато чувам за Вашата кандидатура, отколкото за неговитеуспехи. Но, от друга страна, разбира се, и Донду-