илия тодев батак 1876 – мит или история?

220 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?ография, Т. 2. с. 41) се касаело за в.”Отечество”, но и това е неправдоподобно,защото този вестник започва да излиза чак от 25 юли 1869).Най-сетне, нищо не пречи да допуснем, че Левски се е срещал с Чомакови при второто, и при третото си посещение в османската столица, а пъкСт. Заимов е обединил (по композиционни съображения?) двете срещи ведна.180 Вж. за тях тук по-горе, с. 134.181 То трябва да е било вариант на заплашителното писмо-образец,което ще намерим у Левски, В. Документално наследство. Ред. К. Възвъзоваи Н. Генчев. С., 1973, д. 23, с. 85-87.182 Стамболски, д-р Хр. Автобиография, Т. 2. с. 152-153.183 Пак там, с. 159.184 Такава е, например, преценката на Ив. Унджиев – вж. Унджиев,Ив. Васил Левски, с. 440.185 Въпреки тези и подобните им усилия (например, в опит да госпечелят за революционната кауза, с екзарх Антим І през 1873 се срещатСт. Стамболов и Ф. Симидов, а през 1875 – Хр. Ботев и Ив. Данчев – вж.у Кирил, патриарх Български. Екзарх Антим І (1816-1888). С., 1956, с.594-597), Бунтовниците (макар натрупващите се след Фермана противоречиямежду тях и Черковниците да не са от антагонистичен порядък(при все че се надигат гласове в смисъл “Който не е с нас, той е противнас!”), каквито мнения има в историографията – вж. Дамянов, С.Православната църква и българската национална революция. – В: Православиетов България. С., 1864; срв. Маркова, З. Българската екзархия,гл. V, § 1.) не успяват в непосредствен план да ангажират достатъчнопредставители на целия възрожденски социален и политически спектъри най-голямото им дело, Априлското въстание, увлича най-вече интелигенциятаи селяните – но поради голямото си значение то постфактумвсе пак добива общонароден характер (вж. тук, текста „Към въпроса засоциално-класовите и социално-психологическите измерения на Априлскотовъстание”.186 Дневници на V ОНС. Първа редовна сесия (15 окт.-17 дек. 1887).Кн. 3 (21-30 ноем. 1887). С., 1888, с. 335-336.187 Вж. за това у Тодев, Ил. Д-р Стоян Чомаков, Ч. 1, с. 113-114.188 Ако я вземем за делитбена основа, то бихме могли да говорим задве основни партии в Българското национално движение през Възраждане– Партия на самостоятелното действие и Партия на несамостоя-