илия тодев батак 1876 – мит или история?

132 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?но да отговори на модерните предизвикателства държава,особено на властния национален принцип. 149Разбира се, държавностната природа на Екзархията неостава скрита за съвременниците. Например, за приложениена Фермана през 1871 в имперската столица Цариграде свикана общонационална асамблея. Излъчени от главнитеобщини, които са гръбнак на Църковното движение, 50български представители заседават в продължение нашест месеца, разисквайки въпроси, които по своята същностса много повече светски, отколкото църковни. Консервативно-клерикалнитедейци разтревожено питат “православнаЦърква ли устройваме, или Американска република”150 . И наистина, изработеният тогава Екзархийски устав151 по-скоро прилича на основен държавен закон, а не нарелигиозен правилник. 152 Така Църковно-народният съборот 1871 153 се превръща в първия български парламент,предвестник 154 на Учредителното събрание от 1879.В най-важната си част (член 10) Екзархийският фермансочи пределите на българската земя 155 , която е разделенана две категории. Безспорната обхваща Мизия и СевернаТракия. Южна Тракия и Македония се смятат за смесени ветническо отношение и поради това за спорни. Там, все посилата на член 10, по-късно се провеждат допитвания, коитодоказват, че тяхното православно население в грамаднотоси болшинство е българско и на това основание тесъщо влизат в диоцеза на Екзархията. Турците дълго секолебаят преди да се съгласят да посочат пространствениграници на българската Църква. Те предпочитат екстериториалнаЕкзархия, защото се опасяват, че една нация, акоима своя ясно очертана територия, лесно може да се превърнев отделна държава. Техните страхове се оправдаватнапълно. Именно от екзархийския диоцез, и в безспорната,