илия тодев батак 1876 – мит или история?

114 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?телна песен и така сменяха постоянно песента с говора.Мъжете ни придружиха нагоре по хълма към първото мястос труповете. Пътят беше постлан с детски черепи и кости;накрая лежаха около 150 бели скелета, с малко дрехи ощепо тях. Гледката беше страшна, но по-страшни бяха разказите.Когато селото било ограбено, тук са докарали женитеи момичетата, отнели им всички пари и ценности, съблеклиги полуголи, отрязали им ушите и носовете, изболи им очитеи след това ги заклали като добитък. Дошли кучета изагризали костите, защото били гладни. От височината слязохмев долината, покрай воденицата. Отпред стърчешекървава греда, на нея са опирали жертвите врата си, за дападат главите им по-лесно. Пътят през селото до черкватабеше открита галерия с кости. Наляво и надясно [се виждаха]кости, увити в напоени с кръв дрехи, руси и кафявиплитки на полуобезобразените глави на момичетата; лицатаим бяха съсечени, ушите им – полуотрязани. Ужасен мирисна трупове ни посрещна пред черквата. Тя е заграденасъс зид, шест стъпки висок. Тревата между него и Божиядом бе изпълнена с вонящи трупове на три крачки височинаи само отгоре – няколко каменни плочи. Самата черква бешепрепълнена от разлагащи се парчета месо, полуизгореникости, опръскани с кръв дрехи. Един от българите повдигнакаменните плочи и ни показа колко надълбоко санаслоените един върху друг трупове. Полуприпаднали сеотправихме навън.Срещу черквата се намираше училището, в което себили укрили триста жени и деца; башибозуците запалилисградата и ги изгорили живи. Близо до училището бе воденицата,във водите ѝ насам и натам плуваха и сега ощетруповете на убитите. Близо до воденицата се простираедно мочурище докъм рекичката, която протича през долината;то бе пълно с трупове и изпаренията му се прибавяхакъм зловонието на мърша от труповете. Пред един череп