илия тодев батак 1876 – мит или история?

222 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?х. Пенчович, си измисля негова среща с Левски – Греков, М. Спомени, С.,1971, с. 162-163.198 Заимов, Ст. Васил Левски, с. 8; Заимов, Ст. Миналото. Кн. 2. ІІизд. Пловдив, 1898, с. 238-239.199 Такова нещо няма и у П. Кисимов, който също неведнъж разговарялс х. Ив. х. Пенчович за неговото житие-битие (и специално за участиетому в съда над Левски) и който за разлика от Ст. Заимов го представяв твърде благоприятна светлина, съжалявайки, че не е оставилсвои спомени – вж. Кисимов, П. Исторически работи. Моите спомени. І.С., 1898, с. 107, 111 сл. Защо, прочее, както пред Ст. Заимов, така и предП. Кисимов, х. Ив. х. Пенчович не казва Левски да му е гостувал на о.Халки? Неговото мълчание е твърде странно – още повече, че той еимал всички основания да говори надълго и нашироко по този въпрос, дапризовава свидетели за своята достоверност и пр., тъй като и преди, ислед Освобождението остро и неведнъж – макар и недокументирано – еобвиняван, че предателствал срещу революционерите. Днес новоиздиренидипломатически източници потвърждават тези стари обвинения(вж. у Дроснева, Е., Д. Маринова. Три интервюта с Крумка Шарова. – В:Исторически преглед, 2004, № 4-5, с. 55 сл.; срв. Шарова, Кр. Мидхатпаша – В: Исторически преглед, 1991, № 6-7). Непосредствено следОсвобождението, обаче, нямало е как някой да покаже такива документи.Но сам х. Ив. х. Пенчович (à propos, той не е пасувал пред обвиненията;например, пуснал слух, че предателят бил Каравелов! – вж. у Дроснева,Е., Д. Маринова. Три интервюта, с. 55) в отговор би могъл велегласно ине без убедителност (подобно мемоаристите М. Балабанов и д-р Хр.Стамболски) да заявява: “Ако съм такъв, какъвто ме изкарвате, нямашели аз, още докато Левски ми гостуваше на Халки (за това питайтеМ. Балабанов и д-р Хр. Стамболски), да го обадя на турците та тетутакси да го арестуват? Вместо това аз го приех за няколко дни вдома си, разговарях надълго и нашироко с него – и не насаме, а предсвидетели, дадох му пари и пр., и пр. Моите срещи с Левски доказват,че съм патриот, че не съм бил против каузата на революционерите,че за мен неволното ми участие в съденето на Апостола бе тежкоизпитание и пр., и пр.!” Впрочем, има предположения, че х. Ив. х. Пенчовичтрябва да е осведомил турците за посещението на Левски, но неведнага, и че последният, от своя страна, трябва да е разбрал, макар ислед време, че не само не е спечелил халкинския си домакин за своетодело, но и че е бил предаден от него, и затова на следната, 1872, година