Литературен преглед

обаче, на този въпрос до голяма степен насочват вниманието не към конкретен човек,
който носи вина за допуснатия инцидент, а по-скоро към извършване на подобрения в
организацията и особено по отношение на комуникацията между персонала в различните
звена на оказване на медицинска помощ.
Третата група въпроси е ориентирана към самия резултат от процеса на лечение –
мнение на лекарите за безопасността на пациентите като цяло.
- Над 60% от лекарите считат, че наличието на система за отчитане на
допуснатите медицински грешки / сериозни инциденти е основа за подобряване
на безопасността на пациентите, а 74% - че медицинската грешка трябва да се
отчете по някакъв начин..
- Около 88% от лекарите са съгласни, че „пациентът има право да бъде
информиран, ако неволно е станал обект на медицинска грешка‖.
- Според 98% от лекарите „началник отделение трябва незабавно да бъде
информиран, ако в отделението е допусната медицинска грешка‖.
- Същият процент лекари (98%) е на мнение, че „всеки, дори и най-добрият, може
да допусне грешка‖ – следователно, необходимо е вниманието да се насочи към
извършване на подобрения в организацията и управлението, а не толкова към
вменяване на лична вина. Това се потвърждава и от факта, че 34% от лекарите
считат, че „ако се допусне медицинска грешка, тя преди всичко е резултат от
условията на работа в отделението‖.
- Значителен процент лекари смятат, че на този етап въпросът за безопасността
на пациентите не се дискутира в болницата (19%), в медиите (26%) и в
парламента (28%).
- Близо половината от лекарите (40%) биха били мотивирани да отчитат допуснат
сериозен инцидент, ако са поощрявани да вършат това, но също толкова от тях
отбелязват, че на тях им е трудно да правят забележка на колега или на
началник в случай, че са установили че те самите (колегата, началникът)
допускат грешки – 49.7%.
Тези резултати са представени на следната графика:
103