Литературен преглед

В статията на Runciman 85 се представя еволюцията на концепцията и процеса на
изграждане на системата за отчитане на сериозните инциденти / медицинските грешки на
Австралийската фондация за безопасност на пациента през последните 15 години. Според
него, основните характеристики на една идеална система от такъв вид трябва да бъдат: 1).
независима институция, която да координира наблюдението върху безопасността на
пациентите; 2). общи съгласувани стандарти и терминология; 3). единна клинична
класификация на грешките в здравеопазването; 4). национална система, която да покрива
цялото здравеопазване с всички възможни източници на информация; 5). механизми за
определяне на приоритетите на местно, национално и международно ниво; 6).
справедлива система, която се грижи за правата на пациентите, на обществото и на
доставчиците на медицинска помощ; 7). отделни процеси за „отговорността‖ и
„обучението‖; 8). право на анонимност; 8). система за бърза обратна връзка и незабавни
последващи действия; 9). механизми за въвличане и информиране на всички партньори в
здравеопазването. Споделяме виждането на автора, че важна стъпка е утвърждаването на
национална система, създаване на единна терминология, инструменти и международни
класификационни системи и разпространение на успешните стратегии.
Според Lawton и Parker 86 поуките, които могат да се вземат от допуснати сериозни
инциденти / медицински грешки, са ключов фактор за поддържане и подобряване на
качеството в здравеопазването. Статията представя проучване на желанието на
медицинските професионалисти да говорят за тези нежелани събития, допуснати от техни
колеги, пред ръководството. Авторите считат, с което твърдение сме съгласни и ние, че
преди въвеждането на система за отчитане е необходимо да се извърши промяна в
културата, а мениджмънтът на грешките да бъде както последващ, така и проактивен.
Това би довело до разкриване на латентните провали в системата (тези, които се отнасят
до слабости в организацията и мениджмънта на процесите) преди те да са причинили
допускането на нежелани събития. Понеже здравната система е в начален стадий на този
процес, от полза е да се използват поуките и постигнатите резултати от другите
85 Runciman, W. B. (2002). Lessons from the Australian Patient Safety Foundation: setting up a national patient
safety surveillance system—is this the right model? Qual. Saf. Health Care 11: 246-251
86 Lawton, R., D. Parker. (2002). Barriers to incident reporting in a healthcare system. Qual. Saf. Health Care. 11:
15-18
37