Литературен преглед

оказване на медицинското обслужване, отколкото в характера на индивида. Следователно,
системният подход цели промяна в системата, за да не се стигне до повторно допускане на
грешки / сериозни инциденти.
Наред с анализа на медицинските грешки, автори като Ownby, Nolan 36 предлагат и
начини за промяна в системата, които се изразяват в отчитане на факторите, които влияят
върху нивото на медицинските грешки и сериозни инциденти (организация на процесите и
мениджмънт, работна среда, комуникация, самия пациент); създаване на процедури и
въвеждане на дейности, които да направят грешките / сериозните инциденти видими, така
че те да бъдат предотвратени още преди да са причинили вреда за пациента; създаване на
процедури за намаляване на негативния ефект на грешките.
Според нас, предприемането на тези промени изисква желание и въвличане не само
на топ мениджърите на болниците, но и на целия персонал. Също така, този процес
изисква и време, за да се изгради система, която да удовлетвори както медицинските
специалисти, така и пациентите.
Reinertsen 37 призовава към по-голямо внимание към медицинските грешки, като
отрича персоналния подход за техния анализ, защото „ако професионалистът е този, който
е обвинен за грешката, и грешката е в системата, то тя ще бъде допусната отново ако не от
същия лекар, то от някой друг‖. Също така, подкрепяме мнението на автора, което се
потвърждава и от представените от нас до момента проучвания, че мениджърите са тези,
които носят „лична отговорност‖ за дискутиране на този проблем сред медицинските
специалисти и обществото, както и за намиране на адекватни решения.
Грешките в медицината са неизбежни, защото „в почти всички клинични ситуации
има елемент на несигурност‖ 38 . Според проучване на Wu, Folkman 39 et al. в медицински
практики, допуснатите грешки се отнасят до диагностициране (33%), предписване на
лекарства (29%), лечение (21%), комуникация (5%) и усложнения (11%). При 90% от
пациентите е нанесена сериозна вреда, като в 31% от случаите изходът е бил смърт. Само
54% от изследваните са дискутирали допуснатите грешки с лекарите, които работят в
практиката, и само 24% са казали на пациентите или техните близки за това. Лицата,
36 Nolan, T. W. (2000). ―System changes to improve patient safety.‖ BMJ 320 (18 March): 771-773
37 Reinertsen, J. (2000). Let’s Talk About Error. BM 320: 730
38 Воденичаров, Ц., С Попова. (2010). Медицинска етика. ЕкоПринт
39 Wu, A.W., S Folkman 39 , S J McPhee and B Lo. (1991). Do house officers learn from their mistakes? JAMA 265:
2089-2094
22