Литературен преглед

3. Да създаде условия за спазване на създадените медицински стандарти,
вътрешни правила за поведение (алгоритми за добра медицинска практика) и
т.н. При липса на такива – да стимулира тяхното създаване и внедряване.
4. Да инициира и работи за изграждане и внедряване на Система за отчитане на
медицинските грешки в ЛЗ.
5. Да създаде среда и да стимулира подобряването на комуникацията между
персонала в ЛЗ, особено в случаите на допускане на медицинска грешка.
6. Да се стимулира обучението на служителите по въпросите на безопасността
на пациентите, като се търсят подходящите форми за това.
7. Да създаде условия за информиране и включване на пациентите в
диагностично-лечебния процес с оглед предотвратяване на грешки и
инциденти.
Предложеният модел, насочен към намаляване на нивото на медицинските
грешки и подобряване на безопасността на пациентите в лечебните заведения, изисква
лидерство, въвличане и ангажираност на топ мениджърите в този процес. Нито една от
тези промени не би могла да се извърши или да бъде ефективна, ако мениджърите на
най-високо ниво не направят безопасността на медицинското обслужване приоритет в
политиката на болницата. Това включва също те да установят такава организационна
култура, която да мотивира персонала да възприема грешките като неизбежни от
процесите и като възможност за подобрения. Промяната се извършва отгоре-надолу.
Изграждането на система за безопасност на пациентите е дълъг и
продължителен процес, който ще отнеме време и ще засегне не само лечебните
заведения, но и всички други участници в здравеопазването. Но процесът за оценка на
качеството и осигуряване безопасността на пациентите е на дневен ред в редица страни
по света и България не може да остане встрани от тях. Сега е време да се предприемат
необходимите действия в тази насока, за да отговорим на европейските изисквания като
пълноправен член на ЕС. Освен това, българските граждани като европейци също
заслужават да имат здравна система, която да гарантира тяхната безопасност по време
на лечение.
153