Литературен преглед

- 23.5% от лекарите отговарят, че в „отделението / ЛЗ нямаме установена
традиция да се анализират допуснатите медицински грешки‖ – този отговор
потвърждава предишните заключения. Независимо, че процентът на
посочилите наличието на колегиуми и обсъждания след допусната грешка, все
още не е малък и процентът на лекарите, които считат, че по този въпрос не се
предприемат достатъчно мерки. Това показва, че не всички лекари са
въвлечени в процеса на анализ на грешките или че информацията не е достъпна
за всички.
- 16.8% от лекарите признават, че нямат „представа кой е отговорен да се
направи анализ на допуснатите медицински грешки‖ – според нас, този
процент потвърждава горното ни заключение, че обратната връзка не е за
всички лекари.
- 18.7% от лекарите посочват, че „повдигането на въпроса за допусната
медицинска грешка може да окаже негативно влияние върху моята кариера‖ –
този процент показва, че сред определена част от лекарите съществува страх от
признаване на грешка заради очакваните негативни последствия. Това не
следва да учудва като се има предвид, че все още в болниците у нас се счита, че
съществува „култура на обвинение‖, т.е. при допускане на сериозен инцидент /
медицинска грешка се търси лична вина, «кой е виновен», а не «какво и защо
се е случило».
- Висок е процентът на лекарите (46.7%), които считат, че „дискусията на
медицинската грешка може да излезе извън болницата и да влезе в печата‖.
Според нас, неразбирането на този проблем от страна на обществото, чийто
„глас‖ може да се изрази чрез медията, води до наслояване на негативизъм към
лекарите, което поражда и страх от откритото обсъждане и търсене на решение
на проблема. Високият процент на положителен отговор на следващите
въпроси, че е
- „Доста мъчително да се говори открито за допусната медицинска грешка‖ –
59.5%, както и че
- „Не искам да се мисли, че съм некомпетентен лекар‖ – 51.6%
- „Повдигането на въпроса за допусната медицинска грешка едва ли ще доведе
97