Литературен преглед

насочва вниманието към този проблем. Leape посочва, че изходът е да се започне да се
говори на език, който е най-разбираем за лечебните заведения – този на парите.
І.1.3. Разкриване на грешките
Според Hébert, Levin и Robertson 55 , сериозните инциденти и медицинските грешки
са често явление в болниците независимо от действащите политики. В направения
преглед на литературата в тази област се дискутират етичните, законовите и
практическите аспекти дали и как допуснатите грешки трябва да се съобщават на
пациентите. Според етиката, закона и съответната емпирична литература навременното и
откровено съобщаване трябва да бъде стандартна практика. Това води до намаление на
изплащаните обезщетения от страна на медицинските специалисти. Авторите предлагат и
насоки за съобщаване на грешките пред пациентите и техните близки, ако това е
необходимо.
Както посочват Kraman и Hamm 56 , прилаганата политика на управление на риска,
която включва анализ на допуснатите медицински грешки, както и на комуникацията
между лечебното заведение и пациента, открит разговор с пациента, на когото е
причинена вреда, и финансова компенсация е доста успешна. Финансовите резултати от
този вид политика все още не са известни, но центърът, който я прилага от 1987 г.,
забелязва значително намаление на сумите за финансови обезщетения, които се изплащат
в резултат на подадени искове.
Leape 57 представя някои убедителни аргументи в подкрепа на това, че
медицинските грешки трябва да се разкриват и съобщават по подходящ начин на
пациентите, като последните трябва да получат съответното извинение и компенсация.
Също така, авторът предлага четири основни стъпки, които болницата трябва да
предприеме: 1) поставете очаквания; 2) персоналът трябва да бъде обучен как да разговаря
с пациентите; 3) да бъде създадена „система за подкрепа‖ както на пациентите, така и на
самия персонал; 4) болницата трябва да изплати съответно обезщетение.
55 Hébert, Ph., A.V. Levin, G. Robertson. (2001). Disclosure of medical error. CMAJ 164 (4): 509-13
56 Kraman, S., G. Hamm. (1999). Risk Management: Extreme Honesty May Be the Best Policy. Medicine and
Public Issue. Volume 131 Issue 12 | Pages 963-967
57 Leape, L. (2006). Full Disclosure and Apology – An Idea Whose Time has Come. Physician Executive 32 (2): 16-
18
29