Литературен преглед

Намаляващият брой на специалистите по здравни грижи може да постави пациент в
риск по време на неговото лечение, тъй като води до повишаване на заетостта, умора,
разсеяност и т.н.
Лошата комуникация между звената се явява проблем както в университетските
болници, така и в МБАЛ на областно и общинско ниво, като за първите процентът е
най-висок (около 67% от лекарите и 45% от медицинските сестри срещу 51% / 26% от
лекарите и 14% / 29% от медицинските сестри съответно за областни и обкщински
болници).
Както лекарите, така и медицинските сестри считат, че в университетските
болници е по-малко вероятно медицинските специалисти с по-малък опит да не са под
наблюдение по време на оказване на медицинска помощ. Тези болници са място,
където се формират тези специалисти, затова е логично отговорността в това
отношение да е по-висока. Докато в по-малките болници поради недостиг на персонал
това може да се допусне в практиката (около 50% от лекарите и 30% от медицинските
сестри посочват, че колеги с по-малък опит не са под наблюдение от съответните
порфесионалисти), като по този начин пациентът може да бъде поставен в риск по
време на неговото лечение.
И в трите типа болници процентът на лекарите, медицинските сестри и
пациентите, които счетат, че безопасността на пациентите ще се подобри с въвеждането
на система за отчитане на медицинските грешки, е много висок – той е между 62% и
79% за лекарите, между 56% и 84% за специалистите по здравни грижи и между 73% и
77% за пациентите (виж графика 29). Тези резултати потвърждават положителната
нагласа и готовността за промяна в организационната култура в лечебните заведения,
която се установява и в друго подобно проучване (на ФОЗ в Пловдив, виж ІІІ.5.
Обсъждане на резултатите и изводи).
129