Литературен преглед

грешките. Не е възможно да бъдат разработени и приложени универсални стратегии, но
авторът предлага вниманието да се насочи към опростяване и стандартизиране на
работните процеси, както и наличие на обратна връзка с медицинските специалисти, така
че да се извлекат съответните поуки и да се получи необходимата информация за
предотвратяване на грешките в бъдеще. Тези стратегии не са широко разпространени в
медицината така, както в авиацията. Но медицинските специалисти трябва да приемат
факта, че грешките са неизбежни и единствено правилният дизайн на процесите може да
доведе до тяхното намаляване. Leape посочва причините, които са в основата на тяхното
допускане: 1) липса на отчитане; 2) организационната култура, според която „допускането
на грешки в медицината е недопустимо‖.
Подобно схващане има и Ownby 35 . При търсене на обяснение на причините за
грешките и инцидентите в медицината, той противопоставя традиционния и системния
подход. Според първия, всеки носи персонална отговорност за действията си;
следователно, при допускане на грешка / инцидент, те са резултат от действията или
бездействието на конкретен човек. Т.е. както заключават Reason, Leape et al., „с
традиционните усилия за намаляване на грешките фокусират върху индивидите, като чрез
обучението, правилата и наказанието се цели подобряване на изпълнението на дейността‖.
Проблемите при този подход са очевидни: игнорира се факта, че здравната услуга се
предоставя не от един човек, а от екип от специалисти. Също така, обвързването на
грешката с индивидуална отговорност предполага съответно наказание. Но при анализ на
причините за нейното допускане се установява, че тази грешка е резултат не от проявено
невнимание или некомпетентност, а по-скоро от липса на добра организация в процеса на
предоставяне на здравната услуга. Следователно, търсенето на индивидуална вина може
да доведе до игнориране на истинските причини, довели до сериозния инцидент, в
резултат на което същият може да бъде допуснат отново и то от друго лице. Защото
практиката е доказала, че „всеки, дори и най-добрият специалист може да сгреши‖
(Reason).
За разлика от традиционния подход, при системния грешките се възприемат като
неизбежни и се използват за подобряване на системата вместо за наказване на индивида.
Също така, грешките са доказателство по-скоро за наличие на проблем в процеса на
35 Ownby, R. (2003). Medical Error Prevention. Непубликуван
21