Литературен преглед

срещу лекари, за които се счита, че са допуснали грешки по време на лечебния
процес. Също така, съществуват вече редица изследвания и у нас от 2007 г.,
които показват нивото на медицински грешки:
a. Около 18% от българите смятат, че са пострадали от неправилно
поставена диагноза или медикаментозно лечение, 5% от анкетираните
са станали жертва на неправилно оперативно лечение, а на
вътреболнични инфекции - 3%. Проучването показва още, че лекарите
не дават необходимата информация на пациентите за терапията, която
ще им бъде приложена, и за рисковете от нея (НЦИОМ, 2007).
b. Според проучване сред пациенти и техните семейства, броят на лицата
(и техните семейства), които се самоопределят за жертви на лекарски
грешки, е в диапазона 1.3 – 2.4% или 35 – 45 000 годишно 132 .
c. От общо 119 жалби, 32.13% са в резултат на допуснати медицински
грешки, като 11.9% от тях са заради недостатъчна по обем медицинска
дейност, а близо 6% са свързани със затруднен достъп на пациента до
адекватна медицинска помощ (НЗОК, 2008).
d. Данните от изследване на Световната банка през 2008 г., поръчано от
НЗОК, показват, че обект на медицински грешки у нас са около 7 хил.
души годишно.
e. От общо петстотин петдесет и три (553) жалби, постъпили в ИАМО за
2010 г., 73% се отнасят до неудовлетвореност от качеството на
медицинското обслужване, вкл. медицински грешки, затруднен достъп
до медицинска помощ и организационни проблеми. В резултат на
извършените от ИАМО проверки по тези жалби и самосезирания беше
констатирано, че при 13% от случаите се касае за неизпълнение на
изискванията на утвърдени медицински стандарти, при 23% - за
нарушаване на принципа за своевременност, достатъчност и качество
на медицинската помощ, при 38% се отчитат слабости в организацията
и управлението на лечебния процес, при 8,51% се констатира проявена
132 Безлов, Т., Р. Илкова, Д. Чинарска и А. Георгиев. (2010). Ефективност на съдебната система при решаване
на дела, свързани с лекарски грешки.
79