Landscape through literature Le paysage à travers la littérature

16
B U L G A R I A / B U L G A R I E
Ivan VAZOV (1850-1921)
Каква чудесна и неописуема панорама се разкрива
пред тебе оттука! Какво обаяние за очите, каква
услада за душата! Как сладко се диша тука! …
Природата! Аз никога не съм заставал пред нея без
най-дълбоко умиление, без да се преизпълни
съществото ми с най-богатите и тихите усещания.
Само в нейното присъствие заглъхват в мене
пазарските тревоги и интереси на живота. Тамо, при
нея, уединен и свободен като птица, човек се
превръща на дете; усещащ тайнствената радост на
битието, възторгваш се, че можеш безпрепятствено
и до воля да се опиваш от омаята на природата- да
й се наслаждаваш, да я обичаш, да я обоготворяваш!
… Ако човек изглежда като да е излязъл недовършен
из ръцете на създателя, ако толкова пороци, страсти,
грозоти, душевни и телесни нищожества го поставят
много далеко от висшата точка на съвършенството,
то природата е напълно съвършено създание, тя носи
гордо печата на всевечния си гений творец, тя е
неговият истински образ и подобие, велика като него,
вечна като него, божествена и добра като него.
Откъси от “Пейзаж”.
n a t u r o p a n o 1 0 3 / 2 0 0 5
What a marvellous panorama unfolds here before you,
it is impossible to describe! What a charm it is for the
eye, how it delights the soul! How sweet the air is
here! …
Nature! Never have I contemplated it without deep
tender feelings or being overwhelmed by the richest
and softest sensations. Only its presence takes away
merchants’ interests and the concerns of everyday life.
There with nature, alone and free as a bird, man is a
child again, he feels the mysterious joy of existence, he
delights in being able to taste nature’s magic, at his will
he can admire, love, and worship its power!… And if,
when man was created, his many vices, his passions,
his meanness and the lowness of his body and soul
made him imperfect, nature is the incarnation of perfection
that carries the creator’s seal of eternal genius.
Nature is the true image and likeness of the creator:
similarly great, eternal, divine and good.
“Landscape, a short story”
Translation: Pavlina Nedelcheva.
Quel merveilleux et indescriptible panorama se découvre
devant toi d’ici. Quel ravissement pour les yeux, quel
délice pour l’âme! C’est si agréable de respirer ici! …
La nature! Je ne me suis jamais arrêté devant elle sans
l’attendrissement le plus profond, sans que mon être
déborde des sensations les plus riches et douces. C’est
seulement en sa présence que les anxiétés matérielles
et les problèmes de la vie quotidienne s’éteignirent en
moi. Là, chez elle, seul et libre comme un oiseau,
l’homme se transforme en enfant; il éprouve la joie
mystérieuse de l’existence, il est ravi de pouvoir
s’enivrer du charme de la nature, de l’admirer, de
l’aimer, de la diviniser! … Et si l’homme paraît inachevé
lorsqu’il fut créé, si tant de vices, de passions, de
laideurs, de défauts de l’âme et du corps l’ont éloigné
de la perfection, c’est la nature qui est la perfection
même. Elle porte fièrement le cachet de son créateur
le génie éternel, elle est sa véritable image et sa ressemblance:
grande comme lui, éternelle comme lui, divine
comme lui et bonne comme lui.
Extraits de la nouvelle «Une petite histoire du paysage»
Traduction: Kapka Pancheva.
Aleko KONSTANTINOV (1863-1897)
Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам
възможност да вдигна завесата, която разделя
градския живот от омайните прелести на нашата
дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа,
както никой юноша никоя не е любил… Погледнете
изгрева на слънцето. Вижте как се осветляват
постепенно върховете. А долу в долините, виждате ли
каква млечна пелена се разстила? … Погледнете
сега на югозапад. Виждате ли тези пресечени сиви
гигантски скали, блеснали на слънцето? Те тъй
успоредно се спущат в бездната, гдето протича река
Ерма… Скалите, по-скоро до тези чудни гигантски
скали! … Скалите, скоро! Боже каква е тази пропаст!
Каква е тази бездна, от която се издигат облаци към
небето? … Погледнете сега! В този момент ще
въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария? … Гледайте
бе, гледайте бе хубости, гледайте чудеса… Защо е
тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето
перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти,
образувани от разноцветните скали, в които е
прикован моят поглед? Как да опиша фантастичните
фигури, които гледам през тия порти? Как мога да дам
понятие за тази райска долина, обкръжена с
всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана
неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и
цветовете? Всички сили и способности немеят пред
туй подавляюще величие и всичко се съсредоточава
в зрението, в нямото благоговейно съзерцание… За
да потънете в омайното царство на вечно
тържествуващата природа. Вий вървите покрай брега,
срещу течението на шумящата Ерма, и се
приближавате към основанията на паралелно
издигнатите към небесата скали; те притискат реката
и реката сърдита, разпенена, шумно скача от камък
на камък и бърза да се освободи и освободена,
разстила своите пенливи води, от които се чуват
облекчителни въздишки…