ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на
производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за
строителство, изменена с Директива 92/50/ЕИО от 18 юни 1992 относно координирането на
процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги;
• Директива на Съвета 92/13/ЕИО от 25 февруари 1992 г. относно координирането на
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на
правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи
дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор;
• Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (85/337/EEC и измененията
към нея, направени с 97/11/EC);
• Регламент 1059/2003 на ЕК относно Класификацията на регионите в ЕС (EU NUTS);
• Стратегия за икономическо и социално обновление на Европа – приета от Европейския съвет в
Лисабон, 23-24 март 2000 г;
• Доклад на Комисията за пролетната сесия на Европейския съвет и Парламент – COM (2005) 24
от 2 февруари 2005 г. – Нов старт за Лисабонската стратегия.
Български нормативни документи
Конституцията на Република България определя главната цел и териториалното равнище за
провеждане на регионалната политика, както и основните инструменти за намеса. Съгласно
Конституцията България е единна държава с местно самоуправление. Отговорност на държавата е да
създаде условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и да подпомага
териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика. С
член 135 се урежда делението на територията на страната на общини и области, като се посочва, че
областта е административно-териториална единица за осигуряване на съответствие между
националните и местните интереси, а общината е административно-териториална единица, на нивото
на която се осъществява местното самоуправление.
Съответно, Законът за регионалното развитие от м. февруари 2004 г., който замени стария закон от
1999 г., определя настоящата рамка за планирането и програмирането на регионалното развитие в
България. Тъй като се очаква фондовете на ЕС да бъдат най-големият финансов ресурс в подкрепа на
дейностите за регионално развитие, които в съответствие с принципа на съфинансиране ще доведат
до мобилизиране на значителни национални ресурси, Законът за регионалното развитие неизменно
обхваща значителна част от програмната рамка за Структурните фондове на ЕС. Той конкретизира
целите и принципите на регионалната политика в България, определя районите за планиране на ниво
NUTS II в България, които са избираеми за финансиране по цел “Сближаване” на ЕС и служат като
основа за провеждането на регионалната политика, обхвата на различните документи за планиране на
различните нива, изискванията към съдържанието им и връзките между тях, органите, които отговарят
за изготвянето, изпълнението и наблюдението на различните планове и програми и източниците на
финансиране за дейностите във връзка с регионалното развитие.
Законът за местното самоуправление и местната администрация урежда осъществяването на
местното самоуправление в общините и функциите на местните администрации. Законът за
общинските бюджети определя източниците на общински приходи (собствени и трансферни), както и
субсидиите от държавния бюджет, предоставяни на общините. Законът за административнотериториалното
устройство урежда създаването на административно-териториални и
териториални единици в Република България, както и реда при извършването на административнотериториални
промени. Границите на областите и административните центрове са утвърдени с Указ
на Президента. Тясно свързан с регионалното развитие е и Законът за устройството на
територията, чийто предмет е използването, опазването и застрояването на поземлените
204