ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
НИРД от предприятията, липсата на организационна информация и ниската пазарна ефективност на
този сектор в България. Освен това друг проблем, касаещ структурата на изпълнение и финансиране
на НИРД, е остарялата материална база, която е декапитализирана u несъответстваща на
съвременната научноизследователска и развойна дейност. От публичните инвестиции 75% са
изразходвани за текущи разходи, а разходите за ново оборудване са едва 4% от всички разходи за
НИРД 31 .
Разходите за НИРД, изразени като процент от БВП, представляват 0.51% (2004 г.), като най-висока
стойност бележи столичният агломерационен ареал (1.37%).
Преобладаващата част от иновативните предприятия в България (които са приблизително една
четвърт в сравнение с ЕС) са съсредоточени в гореспоменатите градски центрове. Една от причините
за това е концентрацията в тях на предприятия на чуждестранни инвеститори. По мнение на бизнеса
обаче, една значителна част от чуждестранните инвестиции в страната не са носители на научнотехнически
прогрес 32 .
3.4.2.4. Индустриални бизнес зони
Обслужването на инвестиционната активност и бизнеса в страната навлиза в нов етап, който поставя
нови изисквания пред изградените досега индустриални зони и налага необходимостта от
преустройство на съществуващите и изграждане на нови индустриални терени, оборудвани по
модерен начин и подходящи за създаване на нови конкурентни производства. Общините и местните
власти в градските центрове като София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Добрич, Шумен, Сливен и
други осъзнават тази потребност и вече са стартирали разработването на нови устройствени планове.
Тази необходимост се отнася и за останалите общини, където този процес все още не е започнал
поради липса на средства.
Състоянието на съществуващите в момента индустриални зони е неблагоприятно за
преобладаващата част от общините:
• индустриалните зони в градовете заемат огромни площи, разположени върху плодородна
земя, като често са дори по-големи от жилищните територии. Броят на индустриалните зони в
градовете е 2-3, с изключение на София, където той е 12. Производствените зони заемат
между 10 и 30% от общата територия на градовете (Варна – 10%, София – 14%, Пловдив –
15.8% , Стара Загора – 28% и т.н.);
• протеклите в национален план в периода след 1990 г. процеси на преструктуриране,
приватизация и ликвидация на държавните предприятия доведоха до неясен статут и
собственост на индустриалните зони. Поради това част от инфраструктурата е разграбена,
разрушена, безстопанствена, неподдържана и амортизирана. Сградите на фалиралите
предприятия са остаряли и непривлекателни, трудно могат да се модернизират и използват 33 ;
• наличието на незаети терени с възможност за нови стопански инициативи (включително върху
реституирана или общинска земя) са ограничени до 5-10%. Това налага в бъдеще разполагане
на нови производства на “зелено ” Засиленият инвеститорски интерес насърчи много от
31 Innovations.bg. Фонд остаряла база за приложни изследвания и комуникации - 2005 г.
32 България 2010. „Икономически предизвикателства”- доклад на Президента на Република България - 2005 г.
33 Предварително определяне на приоритетите и мерките на националната Оперативна програма "Регионално развитие" - Институт за
публично-частно партньорство, 2005
54