ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
продажби на един служител) и размера на градовете (Фиг.16). Столичният агломерационен ареал се
отличава с най-висока производителност на труда (два пъти по-висока от тази на територията на
големите градове и четири пъти по-висока от тази на територията на средните градове). Налага се
изводът, че столицата има най-ефективно развиваща се икономика, докато останалите градски райони
се нуждаят от интервенции по приоритети, насочени към повишаване на икономическата
производителност и конкурентоспособност. Проблемът е тясно свързан с въвеждането на икономика,
основана на знанието и новите информационни и комуникационни технологии, както и с качеството на
човешкия капитал.
В повечето градски райони е представен широк спектър от отрасли на икономиката и производството,
като преобладаващо значение има секторът на услугите, което се дължи на факта, че тези райони
предоставят услуги не само на населението на дадената територия, но в един по-широк обсег –
обикновено в рамките на областта, районите за планиране, дори цялата страна. Като положителна
тенденция през последните години може да се отбележи преходът от ниски и средно ниски
технологични подсектори към някои високо и средно високотехнологични дейности, като например
производство на фармацевтични и агрохимични продукти, акумулаторни батерии и други, където се
забелязва ръст в равнището на заетостта и продукцията.
Спецификата на агломерационните ареали се изразява в по-висока предприемаческа активност.
Гъстотата на предприятията в идентифицираните агломерационни ареали е повече от 1.5–2 пъти повисока
от тази в останалата част на страната, като се забелязва определена тенденция към ускорен
растеж в ареалите на големите и средноголемите градове.
3.4.2.3. Знания и иновации
Значението на определените градски ареали за развитието на знанието и иновациите се определя от
концентрацията на образователната и научно-техническа инфраструктура. В тях са съсредоточени:
• 55% от училищата и 71% от учениците в страната. Обхватът на обслужване на средните
училища надхвърля определените агломерационни ареали и има регионално и дори
национално значение;
• всички акредитирани висши училища в България (41 университета и специализирани
институти и 43 колежа), разположени в 12 града, с изключение на колежа в Ботевград. Броят
на завършилите висше образование със специалност в областта на техническите и точните
науки остава висок, което е положителен знак за развитието на иновационния потенциал на
страната;
• преобладаващата част от изследователските центрове в страната.
Състоянието на образователната инфраструктура в значителна част от учебните заведения се
характеризира с остарял сграден фонд и липса на специализирана материална база и оборудване,
необходими за един съвременен учебен процес. Едва през 2004-2005 г. правителството инвестира
сериозни суми в компютърната и мрежова инфраструктура на училищата, с което допринася за около
20% от ръста на индекса е-България през 2005 г. 30
По данни на НСИ за 2004 г. 44% от организациите за научноизследователска и развойна дейност
(НИРД) действат в публичния сектор, 27.6% - в сектора на висшето образование, 26.5% - в сектора на
предприятията и 1.9% - в сектора на НПО. За разлика от повечето страни в ЕС-15, 70% от заетостта в
НИРД в България се създава в публичния сектор, което е признак за слабото вътрешно търсене на
30 Е-България 2005. Фонд за приложни изследвания и комуникации - 2005 г.
53