ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Оперативна програма “Регионално развитие” <strong>2007</strong>-<strong>2013</strong> Септември <strong>2007</strong> г.<br />
Териториалното разпределение на пътната мрежа е от решаващо значение за мобилността на<br />
населението и транспортната достъпност до услуги от по–високо качество. Характерно за пътищата в<br />
страната е неравномерното покритие на националната територия от пътища с по-висок клас.<br />
Направлението изток-запад е по-добре развито от направлението север-юг и по тази причина<br />
предоставянето на услуги към периферните територии по южната граница, по поречието на река<br />
Дунав и териториите, разположени между европейските транспортни коридори №4 и №9 е по-лошо.<br />
Местоположението на особено важните центрове на селищната мрежа - градовете София, Пловдив,<br />
Стара Загора, Бургас и Варна - е причина за построяването на магистрали и първокласни пътища<br />
предимно в Южна България, докато в Северна България (и особено в западната й част)<br />
първокласната пътна мрежа е по-слабо развита.<br />
Териториалното развитие на пътната мрежа определя също възможностите за достъп с транспорт до<br />
центровете, предлагащи услуги от регионално значение (здравеопазване, образование, култура и др.).<br />
В Южна България повече от 80% от населението може да получи достъп до тези услуги в рамките на<br />
90 мин. (над 90% в Югозападния район), докато в Северна България достъпът е по-труден - само 60%<br />
от населението на Североизточния район за планиране има същия достъп - в рамките на 90 мин.<br />
Друг не по-малко важен въпрос е този с вътрешнорегионалните различия. Подобряването на<br />
достъпа до най-отдалечените региони и свързването им с вътрешността на страната, което не се<br />
отнася към приоритетите за интеграция с европейската транспортна мрежа, ще представлява важна<br />
крачка напред към преодоляването на вътрешнорегионалните различия. Това важи както за пътищата,<br />
осигуряващи достъп до европейските транспортни коридори от отдалечените територии с потенциал<br />
за развитие и/или обекти на проявен инвеститорски интерес, така и за пътищата, осигуряващи<br />
вътрешнорегионални връзки в районите за планиране, като по този начин се осигуряват възможности<br />
за развитието на специфичния им икономически потенциал.<br />
Степента на изграденост на първокласните и второкласни пътища е един от показателите, използвани<br />
за характеризиране на вътрешнорегионалните различия, който отразява в по-висока степен функциите<br />
на регионалната пътна мрежа. В някои от районите за планиране се наблюдава силна диференциация<br />
в степента на изграденост, а оттук и във възможността за обслужване на територията. Типичен пример<br />
в това отношение е Югозападният район за планиране, където гъстотата на регионалната пътна<br />
мрежа (km/km 2 ) в Пернишка област (0.192) е два пъти по-висока от тази в Благоевградска област<br />
(0.090) при средна регионална гъстота 0.125 km/km 2 , която е под средната за страната (0.144 km/km 2 ).<br />
В Южен централен район Смолянска и Кърджалийска област се отличават с най-висока гъстота на<br />
регионалната пътна мрежа, тъй като поради недоразвита или липсваща първокласна пътна мрежа<br />
регионалната мрежа изпълнява всички присъщи функции и в резултат се поставя по-силен акцент<br />
върху нейната поддръжка и развитие.<br />
Проблеми от подобен характер съществуват също и в някои области на Северна България (Враца,<br />
Монтана, Добрич, Разград, Силистра), където регионалната пътна мрежа представлява около 90% от<br />
общата, при средно 83% за страната. Това води до нейното натоварване с транзитни потоци от<br />
национално значение и в крайна сметка до затрудняване на изпълнението на регионалните й функции.<br />
3.3.9. Околна среда<br />
Качеството на околната среда се подобрява постепенно във всички райони за планиране. Основните<br />
проблеми са свързани с достъпа на всички селища до питейна вода с нужните качества, наличие на<br />
канализационни мрежи в селищата, подобряване качеството на въздуха и водата в някои територии.<br />
Вътрешнорегионалните различия в дела на водоснабденото население са незначителни - от 99.8% за<br />
Североизточния район до 97.5% за Южен централен район за планиране.<br />
31