ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
Броят на най-големите ВЕЦ в страната е 14, като те работят в 4 водноелектрически каскади: Белмекен
– Сестримо - Чаира, Батак, Въча и Арда.
Съществуващият технически и икономически потенциал на големите ВЕЦ е вече използван или
неизползваем от съображения за опазване на околната среда. Плановете на НЕК ЕАД предвиждат
построяването на два нови обекта – ВЕЦ „Цанков камък”, която ще бъде пусната в експлоатация през
2009 г., и водноелектрическа каскада „Горна Арда” до 2020.
Условно, определена част от водноенергетичните обекти са малките ВЕЦ (МВЕЦ) с максимален
капацитет до 10 МW. Те се характеризират с не толкова строги изисквания по отношение на
безопасността, автоматизацията, производството, разходите, цената на придобиване, и
квалификацията на персонала. Тези особености предопределят възможността за бързо започване на
строителството и дългосрочна инвестиция на капитал. Малките ВЕЦ могат да се построят до течаща
вода, до водопроводи за питейна вода, до язовирни стени, както и до някои напоителни канали на
хидромелиоративната система. Малките ВЕЦ са подходящи за потребители, които се намират далеч
от енергийната мрежа; те могат да се оборудват с българско технологично оборудване; те се вписват
добре в околната среда, без да нарушават екологичното равновесие.
През периода 2001-2003 г., са построени 26 малки ВЕЦ с общ капацитет около 23 МW, а
електроенергията, произведена от МВЕЦ през 2002 г. е около 682 GWh (58.7 ktoe).
ВЕЦ са най-значителният възобновяем енергиен източник за електроенергиен баланс на страната. С
цел увеличаване на производството на ВЕЦ и намаляване на количеството на замърсителите и
емисиите на парникови газове от ТЕЦ, реализацията на проекти за построяване на нови водно
електрически мощности е приоритетна.
• Оценка на енергийния потенциал на вятъра
Критериите, на базата на които се прави оценка на енергийния потенциал на вятъра, са неговата
посока и средна годишна скорост. За анализа са използвани данни от проект ФАР BG 9307-03-01-L001
- „Техническа и икономическа оценка на възобновяемия енергиен потенциал в България”, получени от
Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките (БAН)
(119 метеорологични станции в България, регистриращи скоростта и посоката на вятъра). Данните са
за период от над 30 години и са от общ характер. На тази база страната е разделена на райони в
зависимост от ветровия потенциал.
Фиг. 20: Карта на ветровия потенциал на България
72