ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
етажната собственост, посреща финансовите задължения, сключва договори и инициира проекти за
обновяване.
Реалните пазари на жилища са в начален период на възникване и са разположени само в големите
градове. Търсенето, подкрепено с адекватна платежоспособност, е много свито. Предлагането е в
пъти по-голямо от търсенето. В големите градове има голям брой новопостроени жилища, които чакат
първия си собственик, а броят на домакинствата, които страдат от жилищни нужди, също расте.
Единствената алтернатива на жилища на поносими наемни цени е публичният сектор. В резултат от
приватизацията в последните 10-12 години делът на жилищата-публична собственост е намален до
символични размери. Делът на отдаваните под наем жилища-публична собственост остава най-голям
в Югозападния район за планиране (и то благодарение на столицата). Социалният „буфер” е в процес
на ликвидиране с най-ускорен темп в Северозападния район. Този процес влиза в разрез с
нарастващата бедност и нуждата от социални жилища.
Българската нормативна уредба не вменява на държавата пряко задължение да строи жилища и да
настанява нуждаещите се. Общините са тези, които носят основната отговорност за разрешаването на
жилищните проблеми на гражданите. Макар и в недостатъчна степен, а също и поради липса на
подходящи финансови ресурси за капиталови инвестиции, както вече бе споменато, дадените на
общините правомощия по отношение на провеждане на политика за развитие на градските райони и
управление на собствеността регламентира специфични условия и конкретни характеристики, които
трябва да се отчетат. Нормативната уредба създава възможност посредством въвеждането на
алтернативни правила и стандарти да се позволи отклонение от общите законови разпоредби, което
да отговори на специалните нужди за социални жилища.
3.4.2.7. Физическа среда и благоустройство, култура и културно-историческо
наследство
Незадоволителното състояние на физическата среда и благоустройството в градовете в редица
случаи ограничава тяхното развитие.
Разрастването на градовете обикновено е свързано с нуждата от допълнителни ресурси (вода,
енергия, градоустройство и др.), чиято експлоатацията вреди на околната среда (около градовете) и
води до все по-голям екологичен натиск (замърсяване на въздуха и водите, отпадъци, замърсяване на
почвата, ерозия) в района на градовете и техните околности.
Състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и благоустройството не удовлетворява
адекватно градските нужди и затруднява правилното функциониране на градовете. Износени,
остарели и недоизградени са мрежите за водоснабдяване и канализация. Амортизирана е
физическата среда и сградният фонд. Благоустройството (пътни настилки, пешеходни зони,
озеленяване, градски центрове и архитектура) е една от най-слабите страни на населените места в
страната. Необходими са сериозни усилия в тази област, което е от спешно и първостепенно значение
за българските градове.
Около големите градове се развиват агломерационни ареали, но масовото строителство е слабо
контролирано. Построени са големи жилищни комплекси, но те не са интегрирани в структурите на
традиционните общности.
Жилищните комплекси в градовете са недоизградени и неблагоустроени, панелните сгради не
удовлетворяват нормалните изисквания за жилищен комфорт и енергийна ефективност. В някои малки
градове панелните сгради (комплекси) нарушават градската структура и традиционния градски образ.
Ето защо в бъдеще предстои продължителен процес на преструктуриране и модернизация на
59