ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
което води до значителен екологичен и социален натиск във вече развитите области (виж данните за
гъстота на легловата база и нощувки на 100 жители), включително и “свръхзастрояване” и нарастваща
нужда от инфраструктура (например водоснабдяване, канализация, пречиствателни станции,
електричество). Повечето региони в България не съумяват да създадат качествени регионални
туристически продукти. Това води до две основни последствия:
а) възможностите за по-нататъшен растеж в традиционните курорти и туристически райони
(Черноморско крайбрежие и ски курорти) са достигнали своя предел и тенденцията за ръст от
изминалото десетилетие няма да може да бъде устойчива, ако продължава да се следва
съществуващият подход за развитие, и
б) значителният потенциал на голяма част от територията на страната остава неизползван или слабо
използван, като бизнесът и населението не могат да се възползват от предимствата на туризма.
Конкретните проблеми и слабости на туризма, отразени в множество експертни оценки,
изследвания на потока от туристи и проучвания сред представители на туристическата индустрия и
потвърдени от анализа за Националната стратегия за развитие на туризма 52 , включват още и
дефицитите в основната и специфична (туристическа) инфраструктура; качеството на предлаганите
услуги в тясна връзка с наличието и квалификацията на персонала в туризма, неефективността на
образованието и професионалното обучение в областта на туризма; ограниченото познаване на
българските туристически възможности (особено на културното и историческо наследство) и
едностранчивата представа за страната, резултат от недостатъчна, погрешно отправена и
неефективна реклама; липсата на търговска марка и отсъствието на национални туристически бюра в
съответните държави, генериращи туристи; недостатъчната информация, която се предоставя на
туристите, свързана с несъгласувано взаимодействие между туристическите информационни центрове
(ТИЦ), техните ограничени възможности и др. (Приложение 6, Таблица 2). Един конкретен пропуск,
потвърден при разработването на тази програма, е ограничената пазарна информация, както на
национално, така и на регионално ниво, което се дължи на недостатъчния обхват, качество и
надеждност на маркетинговите проучвания и туристическата статистика, и по-конкретно на
статистиката за настанителната база 53 , оценките на туристическия потенциал като цяло и потенциала
на конкретни продукти, оценките на икономическото, социално и екологично въздействие на туризма,
липсата и/или ниското качество на стратегиите и програмите за развитие на туризма на всички нива и
др. Наличната информация не е обществено достъпна и в много случаи заинтересованите страни не
подозират за съществуването й. Повечето от описаните пропуски водят до разочарование на
клиентите и неефективност на туристическото развитие, но в тесен смисъл са извън туристическата
индустрия (хотелиерство, кетъринг и др.), извън обсега на влияние на предимно малките туристически
компании и следователно, изискват общи усилия 54 за преодоляването им.
Въпреки че туризмът се разглежда като дял от частния сектор, особено след приватизацията в края на
90-те години, както в повечето други страни и тук се отчита нуждата от държавна политика, която да
подкрепя и регулира неговото развитие, да управлява пазарните неуспехи и да осигурява
специфичните обществени блага 4 . Заинтересованите страни в областта на туризма са различни.
Ролите в политиката на туризма в България са поделени между централната и местната власт и
туристическите асоциации.
52 Стратегическа рамка за планиране и развитие на туризма в България и Основни насоки за Стратегия за развитие на българския
туризъм за 2006-2009…, 2006
53 Неговото значение ще нарасне още повече след присъединяването към ЕС, когато възможностите на граничната статистика за оценка
на туристическото развитие значително ще намалеят.
54 Концепция за териториално развитие на туризма, Първа фаза: Предварителен анализ на туристическото развитие в България,
Национален център за регионално развитие, 2003.
4 Например, едно от заключенията на анализа за Националната стратегия за развитие на туризма е, че “ролята на държавата трябва да
бъде преоценена и трябва да бъдат предприети и осъществени по-активни мерки и инициативи” (Стратегическа рамка за планиране и
развитие на туризма в България и Основни насоки на Стратегията за развитие на българския туризъм за периода 2006-2009…, 2006, стр.
7-165).
79