ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
възвращаемост на направените инвестиции. В допълнение това може да насърчи диверсификацията,
като направи селските райони по-привлекателни чрез подобряване на пазарните възможности за
предлагане на продукти и услуги.
3.3.5. Инвестиции
Разпределението на инвестициите в дълготрайни
материални активи по райони за планиране е изключително
неравномерно (Фиг. 8). Югозападният район се отличава с
най-високи инвестиционни разходи - почти половината от
общите за страната, което до известна степен се дължи на
факта, че голям брой фирми от промишления сектор и
сектора на услугите са концентрирани в столицата.
Инвестициите в останалите райони са относително малки и
не създават необходимите условия за икономически растеж и
заетост.
Фиг. 8: Кумулативни преки чуждестранни инвестиции (КПЧИ) и
дълготрайни активи, 2004 г. - НСИ
Преките чуждестранни инвестиции в България за 2004
г. възлизат на 6982.149 милиона щатски долара, като са нараснали с 39% спрямо 2003 г. През
годините разпределението на чуждестранни инвестиции в България следва един установен модел,
съобразен с предпочитанията на чуждестранните инвеститори към определени области, които са
силно урбанизирани, с добре развита инфраструктура, квалифицирани човешки ресурси и лесен
достъп до услугите и производствените средства. Около 60% от чуждестранните инвестиции в
страната са съсредоточени в Югозападния район за планиране, включително около 50% в столицата.
3.3.6. Човешки ресурси и пазар на труда
Процесите на застаряване и намаляване на населението продължават и се влошават във всички
райони за планиране. Най-неблагоприятно е развитието на демографските процеси в Северозападния
и Северен Централен райони. Само в Югозападния район през периода 2001-2005 г. е наблюдавано
известно повишаване със средно 0,17%, дължащо се главно на увеличаване на населението в
столицата. Във всички райони за планиране естественият прираст на населението от 1990 г. насам е
отрицателен. Най-високите отрицателни стойности са установени в Северозападния район (-11.1‰
през 2005 г.), което е почти два пъти по-високо от средното за страната (-5,4‰), следван от Северен
Централен район (-7,7‰). В сравнение със страните-членки на ЕС, България показва определено
отрицателни стойности по показателя прираст на населението, с което се доближава до страни като
Литва, Латвия, Естония и Унгария.
Делът на населението във възрастова група 15-64 г. се е увеличил от 68.1% през 2000 г. на 69.4% през
2005 г. Делът на тази група е нараснал във всички райони за планиране, с изключение на
Северозападния район за планиране. Устойчива е тенденцията на намаляване на броя на
населението под 15-годишна възраст от 15.5% през 2000 г. на 13.6% през 2005 г., която се наблюдава
във всички райони. За периода 2000-2005 г. населението на възраст 65 години и повече се е
увеличило от 16.3% на 17.2% за страната. Най-висок е делът на тази група от населението в
Северозападен район 21.2% (2005 г.). Общите тенденции при възрастовата структура на населението
показват, че тя е най-неблагоприятна в Северозападния район и е сравнително благоприятна в
Североизточния. Останалите райони имат сходна възрастова структура. Югозападният и
Североизточният райони имат най-висок дял на хора в активна възраст.
60%
50%
40%
30%
20%
10%
0%
СЗ СЦ СИ ЮИ ЮЦ ЮЗ
ДМА - % България
Инвестиции в ДМА - % България
ПЧИ на човек - щ. дол.
2500
2000
1500
1000
500
0
US
D
25