ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

More documents

Recommendations

Info

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г. 2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 3.3.2. Секторен профил на районите 0% 20% 40% 60% 80% 100% Селско стоп. Промишл Услуги СЗ СЦ ЮИ СИ СЦ СЗ BG От регионална гледна точка, структурата на брутната добавена стойност по райони за планиране за периода 1997-2004 г. се характеризира с различни тенденции на участие на икономическите сектори, което води до заключението, че икономическото преструктуриране на тези сектори е все още в ход и те все още се стремят към постигането на устойчиво развитие. Фиг. 4: Тенденция в структурата на брутната добавена стойност по текущи цени по райони за планиране за периода 1997- 2004 г. - НСИ Промишленият сектор произвежда 30 % от брутната добавена стойност (2004 г.) и показва голяма динамичност през последните 2-3 години (действителен ръст около 7%). Секторът има най-голям принос за брутната добавена стойност на Югоизточния район (35.6%). Останалите райони имат почти еднакъв дял (30%), с изключение на Североизточния район (25%). Независимо от настоящия ръст на промишлеността във всички райони, необходимо е да се полагат по-нататъшни усилия за насърчаване на развитието на иновативната промишленост с оглед на поголемия им принос към добавената стойност. Този извод важи най-много за Северозападния район (особено, ако изключим приноса на АЕЦ Козлодуй) и за Североизточния район. През 2004 г. селското стопанство е генерирало 10.8% от националната брутна добавена стойност. Северозападният (18.72%), Северен Централен (16.4%) и Южен Централен (16.2%) райони се характеризират с най-голям принос в този сектор. За сектора са характерни свръх-заетост, фрагментиране на стопанствата, ниска ефективност и ниво на търговската продукция. Гореспоменатите райони имат най-голям дял в този сектор, а също и най-голям брой земеделски производители/арендатори. Селското стопанство във всички райони за планиране е изправено пред редица затруднения: разпокъсана собственост, остаряла техника, недостиг на инвестиции и иновационни технологии, липса на интеграция с хранително-вкусовата промишленост и т.н. Секторът на услугите е с най-високият относителен дял и тенденция на нарастване в структурата на икономиката на всички райони в страната. Комуникациите и финансовото посредничество са найдинамично развиващите се браншове през последните седем години. Тази тенденция е запазена също през 2004 г. и началото на 2005 г. Особено важен за ръста на услугите е секторът на туризма, който 22
Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г. отбелязва значителен растеж през последната година и има значителен принос както за добавената стойност, така и за ограничаване на текущия дефицит. Според данните от платежния баланс, приходите от международен туризъм в България през 2005 г. достигат 1.995 млрд. евро при годишен ръст през периода 2002-2005 г. между 9 и 21%. Броят на чуждестранните туристи в България достигна 4.8 млн. (почти два пъти повече от периода 1998-1999 г.) при годишен ръст за периода между 4.5% и 18%. Поради огромното си природно и историческо разнообразие България притежава значителен потенциал за развитие на туризма. България следва да стане привлекателна дестинация за туристите не само заради Черноморското крайбрежие и зимните си курорти, но също и заради благоприятните условия за развитието на културен, балнеоложки и еко-туризъм. Според прогнозите за периода 2005-2008 г., секторът на услугите, включващ туризма, се очаква да запази високия си ръст от около 6% годишно, а делът му в брутната добавена стойност да достигне около 60% през 2008 г. Следователно, секторът на услугите се счита за основен носител на развитието в страната и трябва ефективно да бъде стимулиран. 3.3.3. Предприемачество Развитието на предприемачеството е основна цел на Лисабонската стратегия. Ако в сравнение със САЩ, Европа продължава да изпитва „недостиг на предприемачество”, то същото важи и при сравнението на Европа с България. Страната ни се нуждае не само от повече предприемачи, но и от среда, която да подпомага развитието на предприятията. Фиг. 5: Ниво на предприемачеството в %, 2005 г. - НСИ Липсата на финансова подкрепа, сложните административни процедури и недостигът на квалифицирана работна сила все още 0% се определят като основни пречки за стартирането и разширяването на бизнеса. Най-ниско ниво на предприемачество е регистрирано в Северозападния район за планиране, а найвисоко - в Югоизточния. промишленост промишленост. промишленост. Големи (повече от 250 служители) Средни (51-250 служители) Малки (11-50 служители) Микро (до 10 служители) Фиг. 7: Брой на заетите в сектора на бизнес услугите на 10 000 души от населението по райони за планиране, 2004 г., НСИ 16% 14% 12% 10% 8% 6% 4% 2% Фиг. 6: Разпределение на предприятията от нефинансовите сектори на икономиката по големина, 2004 г., НСИ Гъстотата в месторазположението на малките и средни предприятия е същевременно значим показател за перспективите за развитие на успешна бизнес среда. Пространственото разпределение на МСП показва концентрация в агломерациите около големите градове и районите с добре развита и диверсифицирана 450 400 350 300 250 200 150 100 50 0 NW NC NE SE BG СЗ СЦ СИ ЮИ ЮЦ ЮЗ Брой заети в сектора на бизнес услугите на 10,000 жители Дял на служителите във финансови институции, застраховане и кредити, наеми, недвижими имоти SC 14 12 10 8 6 4 2 0 SW 23
Page 1 and 2: МИНИСТЕРСТВО НА РЕ
Page 3 and 4: Оперативна програм
Page 21: Оперативна програм
Page 73 and 74:
Оперативна програм
Page 75 and 76:
Page 77 and 78:
Page 79 and 80:
Page 81 and 82:
Page 83 and 84:
Page 85 and 86:
Page 87 and 88:
Page 89 and 90:
Page 91 and 92:
Page 93 and 94:
Page 95 and 96:
Page 97 and 98:
Page 99 and 100:
Page 101 and 102:
Page 103 and 104:
Page 105 and 106:
Page 107 and 108:
Page 109 and 110:
Page 111 and 112:
Page 113 and 114:
Page 115 and 116:
Page 117 and 118:
Page 119 and 120:
Page 121 and 122:
Page 123 and 124:
Page 125 and 126:
Page 127 and 128:
Page 129 and 130:
Page 131 and 132:
Page 133 and 134:
Page 135 and 136:
Page 137 and 138:
Page 139 and 140:
Page 141 and 142:
Page 143 and 144:
Page 145 and 146:
Page 147 and 148:
Page 149 and 150:
Page 151 and 152:
Page 153 and 154:
Page 155 and 156:
Page 157 and 158:
Page 159 and 160:
Page 161 and 162:
Page 163 and 164:
Page 165 and 166:
Page 167 and 168:
Page 169 and 170:
Page 171 and 172:
Page 173 and 174:
Page 175 and 176:
Page 177 and 178:
Page 179 and 180:
Page 181 and 182:
Page 183 and 184:
Page 185 and 186:
Page 187 and 188:
Page 189 and 190:
Page 191 and 192:
Page 193 and 194:
Page 195 and 196:
Page 197 and 198:
Page 199 and 200:
Page 201 and 202:
Page 203 and 204:
Page 205 and 206:
Page 207 and 208:
Page 209 and 210:
Page 211 and 212:
Page 213 and 214:
Page 215 and 216:
Page 217 and 218:
Page 219 and 220:
Page 221 and 222:
Page 223 and 224:
Page 225 and 226:
Page 227 and 228:
Page 229 and 230:
Page 231 and 232:
Page 233 and 234:
Page 235 and 236:
Page 237 and 238:
Page 239 and 240:
Page 241 and 242:
Page 243:
show all

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?