ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
На базата на средните годишни стойности за ветровия енергиен потенциал, регистрирана на височина
10 m над повърхността, на територията на страната се определят три зони с различен ветрови
потенциал:
- Зона А: Зона на нисък ветрови енергиен потенциал – Включва равнинните части от страната
(Дунавската равнина и Тракийската низина), долините на река Струма и река Места и високите
полета на Западна България. Тези зони имат следните характеристики:
• Средна годишна скорост на вятъра: 2-3 m/s;
• Енергиен потенциал: 100 W/m 2 ; (т.e. под 1 500 kWh/m 2 годишно);
• Средната годишна продължителност на интервала на скоростта ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е
900 h, което е около 10% от броя на часовете в годината (8 760 h).
- Зона Б: Зона на среден ветрови енергиен потенциал – включва Черноморското крайбрежие и
Добруджанското плато, част от долината на река Дунав и места в планините с височина до 1 000 m
над морското равнище. Тези зони имат следните характеристики:
• Средна годишна скорост на вятъра: 3-6 m/s;
• Енергиен потенциал: 100 - 200 W/m 2 ; (около 1 500 kWh/m 2 годишно);
• Средната годишна продължителност на интервала на скоростта ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е
4 000 h, което е около 45% от броя на часовете в годината (8 760 h).
- Зона В: Зона на висок ветрови енергиен потенциал – включва части от сушата, навлизащи във
вода (нос Калиакра и нос Емине), откритите планински била и върхове с височина над 1 000 m над
морското равнище. Тези зони имат следните характеристики:
• Средна годишна скорост на вятъра: over 6-7 m/s;
• Енергиен потенциал: 200 W/m 2 ; (над 1 500 kWh/m 2 годишно);
• Средната годишна продължителност на интервала на скоростта ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е
6 600 h, което е около 75% от броя на часовете в годината (8 760 h).
Само зоните със средна скорост на вятъра 5-7 m/s и >7 m/s представляват интерес за индустриалното
преобразуване на енергията на вятъра в електричество. Общата площ на тези зони е около 1 430 km 2 ,
като средната годишна скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Това е граничната стойност за
икономическа ефективност на проектите за използване на енергията на вятъра. Бъдещото развитие в
подходящи планински области и при ниски скорости на вятъра зависи от използването на нови
технически решения.
• Биомаса
Съществува голям потенциал за използване на горските и земеделските отпадъци, дървесина, слама
и други отпадъци за комбинирано производство на топлина и електричество. Необходими са
значителни инвестиции за построяването на нови централи. В редица случаи, обаче, дървесните и
растителни отпадъци могат да се използват в съществуващите централи, които в момента използват
природен газ и нерафиниран петрол, чрез изграждане на допълнителни инсталации за изгаряне на
биомаса. В този случай ще се използват всички инсталации на централата (топлопреносната мрежа и
инсталациите за производство на електроенергия), изискващи големи инвестиции. В градските
агломерационни ареали и общините възможностите за икономично производство на енергия(топлинна
и електрическа) от биомаса са значителни, но достъпа до газопреносната мрежа не може да бъде
изключен.
• Слънчева енергия
В страната са определни три слънчеви зони:
73