ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
свързаните с него сектори на промишлеността и услугите, заетостта и общото икономическо
състояние на регионите (ускоряващ и мултиплициращ ефект на туризма). Това е от особена важност
за периферните райони, където възможностите за развитие са ограничени. Доказателство за това е
фактът, че общините с развит туризъм имат по-силна икономика в сравнение със сходни общини без
или с ограничени възможности за развитие на туризъм, както и че в много случаи туризмът е успявал
да компенсира загубата на работни места и възможности за приход, причинени от промишления
упадък 48 . Туризмът се определя като приоритет за развитие в Националната стратегия за регионално
развитие, във всички регионални планове за развитие и областни стратегии за развитие, както и в
повечето общински планове за развитие. Той е признат и като важен фактор за повишаване на
качеството на живот и конкурентоспособност на бизнес средата в Проектостратегията за устойчиво
развитие на България (2007).
Въпреки че туризмът в България има значителен потенциал и се е развил чувствително през
последното десетилетие, той е далеч от обема си от края на 80-те години на 20-ти век (броят на
реализираните нощувки е три пъти по-нисък), а пазарният дял в световния и европейски туризъм
остава незначителен: България генерира 0.6% от чуждестранните посещения и 0.4% от
международните приходи от туризъм в света, както и 1.1% от чуждестранните посещения и 0.7% от
международните приходи от туризъм в Европа 49 . От реализираните нощувки в настанителната база,
българският туризъм е генерирал само 0.5% от всички нощувки и 1.3% от нощувките, реализирани от
граждани извън ЕС-27. Темповете на ръст при повечето показатели бележат спад за последните две
години (Приложение 6, Таблица 1,) което показва, че ръстът на туризма и неговият принос към
националния и регионален икономически растеж не могат да бъдат устойчиви при
съществуващите тенденции на развитие, резултат от сериозни взаимосвързани структурни
слабости и пречки:
• Подчертано несъответствие между разнообразните туристически възможности и едностранчивото
развитие на туризма. В продуктовия микс доминират масовият туризъм и комбинираните
пътувания (пакет), главно към морските и ски курортите, което води до ниска добавена стойност за
българската туристическа индустрия, пропуснати пазарни възможности, както и силен екологичен
натиск върху традиционните курорти, чийто поемащ капацитет е или изчерпан или, в повечето
случаи, преексплоатиран. Макар че развитието на специализирани туристически продукти
(културен, селски, еко, спа и пр. туризъм) се разглежда като основна алтернатива за разрастване
на българския туризъм, тяхното присъствие по настоящем в продуктовия микс е незначително.
• Българският туризъм зависи от ограничен брой пазари. Делът на 3-те водещи чуждестранни
пазара по реализирани нощувки (Германия, Великобритания, Русия) намалява през последните
години (от повече от 70% в края на 90-те години до 59% през 2005 г.), но все още остава по-висок
от този на повечето конкурентни дестинации, особено по отношение дела на първия от
споменатите пазари. Освен това трите най-големи пазара не са най-привлекателните с оглед
целите на туристическата политика, като ограничаване на сезонността, географско
преразпределение или повишаване на средните приходи от туристи или нощувки. От друга страна,
туристическата индустрия е силно зависима от международните пазари (68% от нощувките,
Приложение 6, Фигура 6), което прави достъпа до пазара за отделните компании по-труден
(особено за малките).
• Сезонността на туризма е най-голямата в рамките на ЕС-27, което се отразява сериозно не само
върху нивата на заетост на настанителната база и приходите от туристическата индустрия, но
също и върху заетостта и уменията на персонала (неспособност да се привличат и задържат
48 Предизвикателства пред устойчивото развитие в България. ПРООН, 1998 г.; Развитие на туризма в Община Банско и Община Разлог
(Туристическо търсене и въздействие на туризма върху местната икономика). МОТ/ПРООН, 1996 г.
49 По данни на Световната органзицаия по туризъм към ООН и собствени анализи
77