ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
Общо 439.3 13856 325903
Източник: ETE, ETI, Петров, Мартинов, Лимонаду, Страна, МЗ, Караколев, Христо и Хаджиев.
Въз основа на тези данни може да се заключи, че градските агломерационни ареали и общините без
достъп до газоразпределителна мрежа не притежават предимства за производство на енергия на
базата на геотермални източници. (виж картите в Приложение 12).
3.6. Туризъм
Туризмът, който е едновременно голям и бързо развиващ се сектор, е сред двигателите на
българския икономически растеж през последното десетилетие. През 2005 г. туризмът е
допринесъл пряко за 4.5% от БВП и 3.9% от заетостта (111 хил. работни места), като трябва да се
имат предвид и непреките ефекти – 15.9% от БВП и 13.6% от заетостта (400 хил. работни места) 43 .
Приносът на туризма е малко над средния за ЕС-25 (пряк принос 3.8% от БВП и 4.1% от заетостта и
непряк – 10.1% от БВП и 11.5% от заетостта) и значително по-висок от този в Централна и Източна
Европа (пряк принос към БВП – 2% и към заетост – 1.7% и непряк – 9.1% от БВП и 7.4% от заетостта)
(Приложение 6, Таблица 1, Фигура 1). След 1998 г., и особено след 2000 г., повечето от показателите в
туризма са се подобрили значително и в продължение на много години показват двуцифрени годишни
стойности на растеж:
• Легловият капацитет на настанителната база 44 се е увеличил с 22% и е достигнал 242 хил. легла
при среден годишен ръст от 3.1% за 1998-2005 г. Само за последните 2 години капацитетът за
настаняване се е увеличавал с 30 хил. легла годишно (годишен ръст от 14%), а в хотелиерския
сектор ръстът е дори по-висок (17.5-19% за 2004-2005 г. и общо увеличение от 82% за периода
1998-2005 г. (Приложение 6, Фигура 2)). Делът на леглата от по-висока категория (4 и 5 звезди) се
е увеличил от 7% на 31% (Приложение 6, Фигура 3). Като следствие от приватизацията почти
цялата база е частна, а структурата на туристическия сектор е силно фрагментирана и
доминирана от малки и средни предприятия.
• Броят на пристигащите туристи (без транзитните) е нараснал с повече от 80% и е достигнал 4.8
млн., при годишен ръст след 2000 г. между 4.5 и 17.9%. Малко по-голямо е нарастването в броя на
посетителите с цел почивка, който достига 4.1 млн. (двойно повече, отколкото в периода 1998-
1999 г.) Нощувките на чужди туристи в заведенията за настаняване достигат 11.6 млн. и броят им е
нараствал дори по-бързо – 2.2 пъти повече отколкото през 1998 г., при среден ръст за периода от
17.7% годишно и годишен ръст след 2000 г. между 13% и 30% (Приложение 6, Фигура 4).
Отразявайки нарастването на търсенето и стандарта на заведенията за настаняване, приходите
от международен туризъм, както и нетните приходи (без разходите за пътувания на българи в
чужбина) са се увеличили с повече от 2.2 пъти при среден годишен ръст от 18%, достигайки
съответно 1955 милиона евро и 914 милиона евро. По този начин туризмът има 14% дял във вноса
и 56% дял в износа на услуги през 2005 г. (Приложение 6, Фигура 5). Положителният баланс на
туризма допринася за намаляване на огромния дефицит в платежния баланс с 26% през 2005 г. (а
в предишни години дори с 50%).
• Въпреки значителния ръст на входящия туризъм, вътрешният туризъм се развива значително побавно.
Общият брой реализирани нощувки в настанителната база е достигнал 17.1 млн. (46% ръст
в сравнение с 1998 г.). Това се дължи на продължаващия спад на вътрешния туризъм:
реализираните нощувки от българи са намалели с 16% в сравнение с 1998 г. (5.5 млн.), изцяло
вследствие на намаления капацитет и използване на почивни домове, къмпинги и планински хижи,
43 Световен съвет за пътувания и туризъм – Пълен доклад за България, 2005, стр. 20-21.
44 Тези и свързаните с тях данни относно настаняване, реализирани нощувки, заетост и т.н. се основават на информация от НСИ,
събирана единствено от настанителна база с повече от 30 легла. Експертните оценки и някои проучвания в отделни региони сочат, че
действителните цифри вероятно са поне 2-3 пъти по-високи.
75