ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
способни служители). 44% от нощувките са реализирани само в рамките на 2 месеца (юли-август),
а 73% - в периода юни-септември. Сезонността е по-силно изразена при международния туризъм.
• Нивото на заетост на настанителната база е ниско, въпреки слабото покачване (35% през 2005 г.),
както е и средната продължителност на престоя на чуждестранните туристи (2.4 дни), средният
приход от един чуждестранен турист (268 евро) и средните дневни разходи (167 евро). Ръстът при
тези показатели е значително по-бавен, отколкото съответстващия ръст на броя на
чуждестранните туристи и реализираните нощувки (Приложение 6, Таблица 1), което е
показателно за неефективността на наблюдаваното развитие. Приходът от чуждестранни туристи
е малко над 60% от средната стойност за Европа и по-нисък от този в повечето европейски страни.
Особено ниски са приходите от настаняване (както от чуждестранни, така и от български туристи) –
1085 евро на легло и 16 евро на нощувка.
Всички гореспоменати слабости в развитието на туризма са очевидни и до голяма степен се дължат на
изключителната му териториална концентрация, която не съответства на широко
разпространения потенциал за развитие на туризма. Това е видно дори на ниво NUTS II – в
Североизточния и Югоизточния райони за планиране са съсредоточени 3/4 от легловия капацитет и от
реализираните нощувки, 85% от реализираните от чужденци нощувки и 2/3 от приходите от
настаняване през 2005 г. Независимо от това, териториалната концентрация е по-силно изразена на
по-ниско (областно и общинско) ниво и по-скоро в международния, отколкото във вътрешния туризъм:
• В първите 5 най-развити области 50 са съсредоточени 80% от леглата и реализираните нощувки
(94% от реализираните от чужденци нощувки), както и 87% от приходите от настаняване, а само в
първите 5 общини 51 са съсредоточени 67% от леглата, 71% от реализираните нощувки (89% от
реализираните от чужденци нощувки) и 81% от приходите от настаняване.
• Туризмът в България е доминиран от морските курорти в крайбрежните общини, ограничен брой
международно признати ски курорти (3) и спа курорти (4) и двете общини на най-големите градове
(София-град и Пловдив) с развит бизнес и културен туризъм. В тях са съсредоточени около 90% от
туристическото развитие (измерено по различни показатели). Само обявените през 2005 г. 9
национални курорта генерират почти 60% от реализираните нощувки и приходи и 78% от
реализираните от чужденци нощувки. Освен това, повече от 70% от леглата и реализираните
нощувки, както и 86% от международния туризъм (нощувки) са по крайбрежието и само в първите 3
общини там е съсредоточено повече от 80% от туристическото развитие. Останалата част от
страната не само има незначителен дял в туристическото развитие, но и гореспоменатите
структурни слабости там са по-силно изразени и повечето показатели за развитие са по-ниски,
отколкото във вече развитите региони (средна продължителност на престоя – 2 дни, равнище на
заетост на легловата база– по-малко от 20% от капацитета, дял на международния туризъм – 14%,
приход от едно легло – 540 евро, приход от една нощувка –10 евро и т.н.).
• Докато инвестициите в туризма са нараснали значително, за да достигнат повече от 600 млн.евро
през 2005 г. (Приложение 6, Таблица 1), нови дейности са съсредоточени главно във вече
развитите курорти, територии и градове. В останалите части на страната развитието на туризма е
значително по-бавно и в някои случаи дори се отбелязва спад. Вследствие на това се засилва
концентрацията на туризма: от 1998 г. насам делът на водещите 20 общини по отношение на
легловата база е нараснал с 12% (от 73% на 85%), по отношение на реализираните нощувки с 11%
(от 78% на 89%) и по отношение на приходите - с 4% (от 90% на 94%).
Може да се заключи, че въпреки аналитичните препоръки и политическите декларации за
преодоляване на тази ситуация, териториалната концентрация на туризма от 90-те години на 20-ти век
остава почти непроменена, а наблюдаваният напоследък ръст дори я задълбочава. Българският
туризъм си остава силно съсредоточен в пространството и от типа “анклав” (затворена територия),
50 Черноморските области Варна, Бургас и Добрич, както и София-град и Пловдив
51 Варна, Несебър, Балчик, София и Созопол
78