ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
Таблица 22: Основни показатели за жилищния сектор за 2004 г. по данни на НСИ
Райони на ниво
NUTS ІІ
Общ брой жилища на
1000 жители
Обитавани
стандартни жилища
на 1000 жители
Необитавани
жилища
%
Примитивни жилища
Общо градове села Общо градове села Общо Общо градове села
България 467 421 568 467 421 568 14.5% 10359 7622 2737
Северозападен 523 446 634 523 446 634 15.7% 208 119 89
Северен централен 488 430 605 488 430 605 8.0% 1709 1340 369
Североизточен 449 425 491 449 425 491 13.7% 2116 1715 401
Югоизточен 450 414 528 450 414 528 23.6% 1870 1138 732
Южен централен 436 403 496 436 403 496 15.0% 1738 1095 643
Югозападен 486 427 731 486 427 731 14.5% 2718 2215 503
Проблемите с жилищната система имат национално измерение. Регионалните проблеми не са така
ясно изразени (Таблица 7). По отношение на общия жилищен фонд, измерен с показателя „брой
жилища на 1000 жители” България бележи по-високи стойности (467/1000) в сравнение със средната
стойност за ЕС (420/1000). Разрез на ситуацията по региони извежда на първо място Северозападния
район (523/1000). Важно е да се подчертае, че този показател има добра диагностична стойност в
условия на балансирана икономика и развит пазар на жилищата. В България обаче, високият брой на
необитаваните жилища сериозно изкривява достоверността на данните. Поради тази причина
стойности над 420/1000 не показват високо равнище на задоволеност с жилища, а са по-скоро
показателни за обезлюдяване и неподходящо качество на жилищата. Ако се вземе предвид само
броят на обитаваните стандартни жилища, тогава показателят „брой жилища на 1000 жители” вече
отразява реално положението. Този брой е много по-нисък от средно европейския.
Броят на примитивните жилища е един от показателите за остра потребност от социални жилища.
Стойностите са сравними с общото годишно изграждане на нови жилища, но не и с мащаба на
строителство на социални жилища. Повечето от примитивните жилища се обитават от представители
на малцинствените общности и са пренаселени. Северозападният район е в относително найблагоприятно
положение по отношение на този показател (Таблица 23).
Качеството на жилищата е тясно свързано с възрастовите характеристики на жилищния фонд.
Наличните данни сочат, че повечето от жилищата в региона са построени след Втората световна
война. Най-старата част от жилищния фонд, построена преди 1919 година, представлява само 2% от
общия фонд, при средна стойност за ЕС около 18%. Инвестициите в жилищно строителство по време
на комунизма са довели до вълни от ново строителство, особено в градските области, след 1970
година, за да се отговори на растежа на градовете. Основна особеност на жилищната система в
България е тази, че новите жилища се изграждат от държавни предприятия с цел отдаване под наем
или продажба, докато в земеделските територии се наблюдава растеж на еднофамилните жилища,
построени със собствени сили. Количеството на построените жилища през периода 1946-1970 г. е
34%, а през периода 1971-1989 – 32%. Строителството на жилища в годините след прехода се
доближава до 18%. Друга особеност на жилищното строителство, заедно с преждевременното
остаряване на жилищния фонд, е голямата наличност на многофамилни панелни блокове. В България
има около 18 900 панелни блока със 707 096 жилища – 21% от настоящия жилищен фонд на страната,
населяван от над 1.7 милиона души. Продължителността на живот на многофамилните панелни
блокове е около 50 години, като значителна част от този фонд вече не отговаря на техническите
стандарти. Според оценката, 10% от панелните жилища се нуждаят от спешен ремонт. 35
35 Саша Ценкова, Тенденции и развитие на жилищните реформи в Югоизточна Европа, Световна банка, 2005 г.
57