ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
като причина за смъртността (2005 г.). Тенденцията за смъртността и за двата пола е
възходяща 17 .
Таблица 7: Детска смъртност и брой жители на Общо практикуващ лекар ,2005 г., НСИ
Агломерационни ареали Детска смъртност ‰ Жители на един ОЛ
Агломерационен ареал на столицата 5.43 1321
Агломерационни ареали на големите градове 11.89 1534
Агломерационни ареали на средноголемите градове 10.82 1530
Агломерационни ареали - общо 9.89 1477
Останалата част от територията на страната 12.09 1470
България - средно 10.40 1475
В структурата на заболеваемостта за отделните показатели се наблюдават някои регионални
различия.
• Най-голям брой заболявания на кръвоносната система се наблюдават в Северозападен
район – 3 668.4 на 100 000 жители, което е доста над средната стойност за страната
(2 982.9) и средната стойност за ЕС (2 427.4) на 100 000 жители. Този брой е най-нисък в
Североизточен район – 2 251.0 на 100 000 жители, което е под средната стойност за
страната и средната стойност за ЕС за този показател.
• Най-голям брой сърдечно-исхемични заболявания е регистриран в Югозападен район –
921.8 на 100 000 жители, което е доста над средната стойност за страната (743.0) и
средната стойност за ЕС (697.0) на 100 000 жители. Най-малък брой е отбелязан в
Североизточен район – 469.6 на 100 000 жители, което е под средното ниво за страната и
средното ниво за ЕС.
• Най-голям брой мозъчно-съдови заболявания е отчетен в в Югозападен район – 990.7 на
100 000 жители, което е доста над средната стойност за страната (681.5) и почти три пъти
повече от средната стойност за ЕС (385.9) на 100 000 жители. Най-малък брой е отбелязан
в Югоизточен район – 593.5 на 100 000 жители. В останалите райони стойностите за този
показател са близки до средните стойности за страната.
Установените различия са важни, но е трудно да бъдат адресирани ефикасно. Основният проблем на
политиката както на национално, така и на регионално ниво, остават сърдечно-съдовите
заболявания, причината за което често е неефикасната спешна медицинска помощ (СМП).
Спешната медицинска помощ в България е централизирана (управлявана пряко от Министерството на
здравеопазването), издържа се със средства от бюджета, като услугите се предоставят безплатно на
пациентите. Тя осигурява животоспасяваща медицинска интервенция, основно в случай на неочаквани
здравословни проблеми. Целта й е да запази жизнените функции на засегнатите лица, докато бъдат
насочени към специализирана медицинска помощ. За разлика от последната, неотложната
медицинска помощ се характеризира с необходимостта от бърза интервенция (например силна болка)
по дефиниция не е животоспасяваща и трябва да се оказва от Общо практикуващите лекари. В
действителност, СМП обикновено се отзовава на всички повиквания, като поема и неотложните
случаи, което води до натрупване на финансов дефицит. Тъй като не винаги е възможно да се
определи дали и до каква степен дадено състояние е или не е животозастрашаващо, в много страни
не се прави разлика между спешна и неотложна медицинска помощ.
В България СМП е организирана в мрежа от 28 Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – по
един за всяка област и техните клонове в някои селища от областта. Мрежата е централизирана.
Дейностите на СМП са затруднени в резултат на структурни, организационни и технически причини:
17 пак там; Източник: НСИ, 28.07.2006 (www.nsi.bg/SocialActivities/Umr05.htm)
35