ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
Понастоящем, състоянието на селищната мрежа в страната показва, че неравномерното
разположение на големите градове контрастира на фона на общо взето равномерното разположение
на малките градове и села. В резултат на това големи части от територията остават отдалечени от
големите градски центрове и се проявява проблемът „център–периферия”. Неравномерното
развитие на мрежата от големи градове е причина да се наблюдават различия в социалноикономическото
развитие в национален мащаб, които се изразяват отчасти между районите за
планиране, но най-вече вътре в районите.
Степента на развитие на районите в страната зависи до голяма степен от наличието на големи
градове, в които са съсредоточени производството, услугите, образованието, науката и културния
живот. Големите градове (общо 7 на брой) са и ще продължат да се развиват като динамични
центрове с разнообразни национални и регионални функции, които влияят положително и се
разпростират в околните им агломерационни ареали. Такива са териториите около София, Пловдив,
Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, които заемат челно място в йерархията на селищната
мрежа. Не случайно в силно развитите Югозападен и Южен централен район са разположени двата
най-големи града на България – София и Пловдив.
Териториите и районите без наличие на голям град в непосредствена близост са изостанали в своето
развитие. Такива територии са разположени в северозападната, югозападната, южната, югоизточната
и североизточната част от територията на страната. Наличието на някои средноголеми градове в тези
територии не е в състояние да компенсира липсата на голям организиращ територията център.
Средноголемите градове (27 на брой) имат само допълващи функции, които в условията на
икономическата криза през последното десетилетие са затихнали до известна степен. В тази
категория градове, както и в категорията на малките градове (174 на брой), се наблюдава най-висока
степен на средногодишно намаляване на населението (-0.8%).
Според европейския модел за полицентрично развитие, изчисленият индекс на полицентричност на
страната е около средното равнище за европейската територия 24 . Столичната агломерация е оценена
с най-ниската категория 4 по скалата на европейските столични райони на растеж (MEGA), а като
европейски функционални райони са определени градските зони на Пловдив, Варна и Бургас 25 .
Националният териториално-урбанистичен модел в момента определя три йерархични нива на
градове-центрове и прилежащите към тях агломерации, на които е разделена територията на
България. Агломерационните ареали се състоят от градско централно ядро (град) и околните
територии, които са част от същия полюс на растеж.
Трите йерархични нива на градски центрове са следните:
1. първо ниво – столицата София,
2. второ ниво – 6-те големи града, всеки с население над 100 000 жители, и
3. трето ниво – 29 града, както следва:
а) 24 средноголеми града с население над 30 000 жители 26
б) 4 града с население между 20 000 и 30 000 жители 27
в) Панагюрище
Идентифицирани са 36 агломерации, обхващащи 47 457.3 km 2 или 43.29% от територията на страната,
и наброяващи 5 859 239 жители или 75.91% от населението на страната.
24 Индексът за полицентризъм за една страна може да варира между 1 и 9, а за България е 5.
25 ЕSPON 1.1.1. Потенциали за полицентрично развитие в Европа- Заключителен доклад от август 2004 г.
26 На територията на България има 27 средноголеми града (с население над 30 000 жители), но 3 от тях попадат в обсега на агломерационните ареали на
големите градове: Асеновград в Пловдивския агломерационен ареал, Димитровград в Хасковския агломерационен ареал, Горна Оряховица във
Великотърновския агломерационен ареал.
27 Тези 4 града имат типични регионални функции и играят ролята на полюси на растеж на територията.
46