ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
участници. Един от най-важните уроци е, че несъгласуваното разработване и изпълнение на
сравнително малки сходни проекти дори в рамките на един регион води до пропускане на възможности
за допълняемост, синергия, въздействие и, не на последно място, финансова ефективност.
3.7. Обобщение на изводите и резултатите от анализа
1. По степен на развитие районите в България изостават значително спрямо районите от ЕС-25.
Необходими са сериозни усилия за по-голям принос към целите на Лисабонската стратегия за
растеж, по-добри работни места, заетост и иновации чрез използване на инструментите на
политиката за сближаване.
2. По-силно изразени на територията на страната са вътрешнорегионалните и по-малко
междурегионалните различия. Регионалните различия се разглеждат по-скоро като различия
между градовете и мрежата от градове, отколкото между районите за планиране на ниво NUTS II.
Така, районите с големи и добре развити градове и мрежа от градове имат по-благоприятни
показатели за развитие и растеж.
3. Въпреки че се повишават, темповете на растеж все още са недостатъчни за преодоляване на
значителното изоставане на страната по отношение на БВП на глава от населението спрямо
средните показатели за ЕС, което поставя районите в България на едно от последните места сред
останалите райони от ЕС.
4. В сравнение с други сектори (промишленост, производство, селско стопанство), услугите са
основният двигател на икономически растеж през последните години. От особена важност за
растежа при услугите е туризмът, който бележи чувствителен ръст и има значителен принос както
към добавената стойност, така и за ограничаване на платежния дефицит. Очаква се туризмът да
запази високия темп на растеж и своя дял в брутната добавена стойност и следователно се
възприема като основен фактор за ускоряване на развитието. В този смисъл, туризмът е
комплексен стимул за постигане на икономическо съживяване на редица региони в България,
местности, от които тежката промишленост се е оттеглила, предоставяйки възможност за
преоткриването на нов потенциал за развитие.
5. Развитието на туристическия сектор може да окаже положително въздействие не само върху
сектора, но и върху развитието на свързаните сектори на промишлеността и услугите, заетостта и
общата икономическа ситуация в районите. Въпреки ръста си през последните години, туризмът в
България страда от сериозни структурни слабости като еднообразно предлагане, зависимост от
ограничен брой пазари, силно изразена сезонност, ниски равнища на заетост на легловата база,
среден престой и приход от турист, реализирани нощувки и не на последно място – изключителна
териториална концентрация, която ограничава по-широкото разпространение на ползите от
туризма, като същевременно значителна част от туристическия потенциал остава неизползван.
Ръстът на туризма и неговият принос към националната и регионална икономика и
благосъстоянието не могат да бъдат запазени при съществуващия подход, който води до
значителен екологичен, социален и икономически натиск и рискове, поради което са необходими
интервенции за осигуряване на устойчиво развитие на туризма, разнообразяване на продуктите и
пазарите, подобряване на индикаторите за изпълнение и насърчаване на по-широкото
териториално разпространение.
6. Сравнително равномерно развита е мрежата от населени места на територията на страната.
Неравномерно развита, обаче, е мрежата от големи градове, които са ключови центрове и
генератори на растеж и развитие. Това положение поражда и акумулира проблеми от типа
“център-периферия” и обуславя възникването на вътрешнорегионални различия.
7. Градските територии са изправени пред сериозни предизвикателства и възможности. От една
страна градовете са основните центрове на растеж и конкурентоспособност в страната. От друга
81