ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007 г.
както и силно материално амортизирани, което води до високо ниво на повреди, ниска ефективност на
водоподаването и високи нива на загуби.
През 2005 г. само 68.9% от населението е обхванато от канализационни мрежи и 39.9% разполага с
връзка до пречиствателна станция за отпадни води. Отново този дял е най-голям в столичния
агломерационен ареал (94.3%) на фона на агломерационните ареали на големите (80.5%) и
средноголемите градове (72.9%). Общо за всички посочени агломерационни ареали 80.9% от
населението е обхванато от обществена канализационна мрежа. За останалата част от страната
съответният дял е 44.0%.
До 2005 г. са изградени и пуснати в експлоатация общо 56 пречиствателни станции (ПСОВ) които
използват оптадните води за производство на енергия. Две от тях са в агломерационния ареал на
столицата, 18 в обхвата на агломерационните ареали на големите градове и 16 - на средноголемите
градове. В останалата част на страната функционират 20 ПСОВ. Най-голям брой пречиствателни
станции са изградени в Черноморския регион - област Варна (11) и област Бургас - (7). В области като
Благоевград, Видин, Кърджали, Русе, Силистра, Търговище, Хасково и Ямбол няма изградени
пречиствателни станции за отпадни води. Все още са спешно необходими значителни усилия за
сериозно ограничаване и евентуално налагане на пълна забрана за изпускане на вредни вещества
във водата, както и за намаляване на потенциалните рискове за околната среда и здравето на хората.
През 2005 г. системата за събиране на отпадъци обхваща 87.82% от населението на страната, което
включва главно жителите на големите градове. В най-голяма степен от услугите по събиране на
отпадъци се ползват жителите на град София (100%), следвани от жителите на Габрово (94.5%) и
Кюстендил (92.8%). В най-неблагоприятно положение са градовете Силистра, където услугата се
извършва едва за 47.1% от населението и Търговище, където процентът е 49.5%.
Общото намаление на емисиите на определени замърсители, което се наблюдава след 1991 г., се
дължи най-вече на спада в производствените дейности. Тенденцията към намаляване на годишните
концентрации на оловни аерозоли в агломерационните урбанизирани ареали и останалата част от
страната се задържа в резултат от забраната за използването на оловни бензини и въвеждането на
система за контрол на горивата.
Наличието или липсата на замърсяващи околната среда производства има най-голямо въздействие
върху състоянието на околната среда. През 2005 г. минният и енергиен комплекс „Марица изток”,
който попада в агломерационния ареал на Стара Загора, има най-голямо участие в замърсяването на
въздуха в околността. В тази област са регистрирани около 66% от всичките емисии на серни окиси,
23% от емисиите на азотни окиси и 41% - от въглероден двуокис. Проблемни съоръжения, отделящи
големи количества вредни емисии, продължават да съществуват в агломерациите, в които са
разположени химически и медни предприятия – в София: емисиите от Кремиковци (въглероден окис,
въглероден двуокис, азотни окиси); в Димитровград (амоняк); във Варненския агломерационен ареал
- на територията на Девненския район със струпване на тежки екологични проблеми (азотни окиси,
азотен двуокис и амоняк); Бургас (неметанови летливи органични съединения), Перник, Русе, Свищов.
Специфични градски екологични проблеми са съоръженията за предотвратяване на наводнения и
пожари.
• Обилните дъждове, наводненията и други природни бедствия, които сполетяха България,
имаха опустошителни последици за инфраструктурата и регионалната и местна икономика.
Освен това, беше застрашен животът на голям брой хора. Дъждовете предизвикаха
обилни наводнения, нанесоха материални щети и дори взеха човешки жертви. Все още
съществува потенциална опасност от нови и по-големи наводнения. Впоследствие тези
61