Вернер Гит ПИСАНО Е...

Предговор към първо издание
Живеем във време на духовни и морални раздори. И ако по-рано
Библията до голяма степен е била задължителен мащаб за „земните
и небесни работи“ (Йн. 3:12), т.е. както за брака, семейството,
възпитанието на деца, църквата, въпросите относно произхода и
разбирането за този свят и живота, така и по всички въпроси на
вярата, то днес вече на много места си имаме работа с не дотам
незначителни явления на разпад и тенденции към релативиране. Вирусът
на критиката срещу Библията в известна степен е проникнал
и в църквите, като тук-там е заразил дори и вярващи, така че в живота
им на вяра наблюдаваме различни симптоми на заболяването.
Който гледа на едно противобиблейско съчинение като на вид научен
метод за достъп до Библията, трябва да вземе предвид това, че
то по необходимост заема становище извън Библията и още оттам
внася погрешните си резултати. В същия мащаб, с който биват изоставяни
библейските фундаменти, са се увеличили застрашително
безпомощността и дезориентацията на много хора. Съвременници,
отхвърлили изцяло или частично Библията, откриваме логически
отново по несъстоятелните източници на информация, като те неминуемо
са изложени на духовната смърт чрез отравяне. Следователно,
във време на нарастващо отпадане от Бога, връщането към
думите на Библията се налага по-спешно от всякога. Бихме искали,
от една страна, със следното изложение да спечелим за Бога и Неговото
слово търсещите хора, а от друга, да изясним на вярващите,
какво съкровище притежават и за колко богати хора могат да се
считат. Псалмистът е бил наясно с това, когато е възкликнал: „Радвам
се на словото Ти като един, който намира голяма плячка“ (Пс.
119:162). Такъв бил и житейският опит на великия мисионер в Китай
Хъдсън Тейлър (1832 – 1905 г.): „В продължение на 40 години
аз подлагах Писанията на проверка и днес моята вяра е по-силна,
отколкото преди тези 40 години. Всички обещания в Библията са
надеждни и истинни.“
Наименование на Библията: Немската дума Библия произхожда
от латинската biblia респ. от гръцката biblos (= книга) и за първи
път се среща в едно произведение на Хюго Тримберг (1235 –
10